„Въпросът с хосписите е много чувствителен, В много области на страната няма регистрирани по Закона за лечебните заведения хосписи, а тези, които функционират, се поддържат от лекари, там има рехабилитатори. Проблемът е, че те са крайно недостатъчни“. Това каза пред БНР проф. Любима Деспотова – Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина, преподавател по обща медицина в МУ – Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора.
По думите й съществен проблем е, че някои частни домове за възрастни се рекламират като хосписи, без да са такива и без да са регистрирани към едно от двете министерства – МЗ и МТСП. В тях липсва обучен персонал, а грижите са далеч от изискванията, каза проф. Деспотова-Толева.
Тя се спря на липсата на адекватна нормативна уредба, която регулира и дава възможност за ефективен контрол на медицинските и социалните услуги за хората от третата възраст.
„Съществуват две стратегии. Едната е тази на Министерството на здравеопазването, а другата е на Министерството на труда и социалната политика, наречена „Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България“ с хоризонт до 2030 г. Стратегията на МЗ все още е проект, т.е. тя не е приета, а бе внесена през 2023 година“, каза проф. Деспотова-Толева.
Стратегията на здравното министерство има единствено пожелателен и декларативен характер, изрази мнение тя.
„Гериатричната грижа е медицинска грижа и тя би трябвало да бъде обвързана с насрещни задължения“, подчерта специалистката.
Тя бе категорична, че обществото трябва да си дава сметка колко важно е за него тези проблеми да намерят своето решение в двата аспекта – медицински и немедицински.
„Трябва да бъдат обучени лекари, които вече имат друга клинична специалност, по основи на гериатрията, за особеностите на работата с такива пациенти, за особеностите на фармакодинамиката и фармакокинетиката на лекарствата в третата възраст, за лекарствените взаимодействия“, подчерта проф. Толева.
По думите й, трябва да се стимулират млади лекари да придобиват специалност по гериатрия, както и да бъдат обучени медицински сестри, рехабилитатори и други здравни специалисти как да работят с гериатрични пациенти, да бъдат обучени мултидисциплинарни екипи, да се осигури домашна гериатрична грижа, в това число и мобилна.
„Най-важното обаче е да има ясно разписана нормативна база за правата, отговорностите и начините на получаване на тази гериатрична грижа“, каза проф. Деспотова – Толева.
Тя посочи, че към настоящия момент все още няма приет стандарт по палиативни грижи, което създава значителна празнота.
Специалистката смята, че лекарите трябва да бъдат обучени и за палиативни грижи за гериатрични пациенти.
„Броят на тези пациенти ще нараства, ще нараства обаче и броят на възрастните лекари. Добрата палиативна и гериатрична грижа е от изключително високо обществено значение“, добави тя.
Преди година Националната агенция за оценяване и акредитация акредитира специалностите по палиативна и гериатрична медицина, има интерес към специалностите, но по-голям интерес към тези проблеми проявяват чуждестранните студенти, каза още проф. Деспотова Толева.
В допълнение тя уточни, че реализацията на медиците с таза специалност е с много широк спектър – в болници и заведения за рехабилитация, хосписи, научни и изследователски структури, фармакомпании.
Специалистката коментира и темата за клиничната пътека за палиативни грижи, която е силно рестриктивна и по нея се лекува минимален брой онкологични пациенти.
„Всъщност, и много други пациенти се нуждаят от палиативни грижи, това са хора с други заболявания – сърдечносъдови, инфекциозни, други хронични заболявания. Палиативни грижи има и за болни деца, но у нас това изобщо не е засегнато“, посочи още проф. Деспотова – Толева.
