У нас има много лекари специалисти по хранене и диететика, които не могат да практикуват с направление по Здравна каса от личния лекар. В същото време всякакви неспециалисти дават консултации по хранене – нутриционисти, кинезитерапевти, фитнес инструктори и самопровъзгласили се инфлуенсъри.
Това каза пред БНР проф. Веселка Дулева, началник на Отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
„У нас работят много ендокринолози, които консултират пациентите със затлъстяване и диабет например. Но липсата на достъп с направление ограничава пациентите, които имат нужда от консултация със специалист по диететика, когато искат такава, те я заплащат. Само искам да отбележа, че в развитите западни страни един пациент с хипертония, с инсулинова резистентност, с повишени нива на кръвна захар – преди да се е развил диабет, почти винаги е консултиран първо със специалист по хранене и диететика, който да изготви хранителния му режим. Едва след това, ако няма резултат след промяна в начина на живот, започва лечение с медикаменти“, посочи проф. Дулева.
Тя обясни, че интересът към специалността нараства, има много лекари ендокринолози, които се насочват и към нея, има и млади лекари, които тръгват по този път.
Специалистката бе категорична, че при хора с наднормено тегло и затлъстяване е важен мултидисциплинарният подход, но обърна внимание, че лошата информираност за проблемите от всякакви онлайн източници също крие много опасности.
„В НЦОЗА от години правим мониторинг на хранителния прием и хранителния статус на населението в България, като първите проучвания са още в миналия век – 1997 г., а последните две – в периода 2014–2020 г. Имаме изключително богата база данни за хранителния прием и статус и съответно за рисковите фактори на населението в България.
Според последно проучване, проведено през 2023 г. и фокусирано върху децата в България, около 15% от първокласниците са със затлъстяване. За периода от 2008 до 2023 г. са проведени пет национално представителни проучвания, като освен здравния статус на децата се изследват и семейната и училищна среда.
Проблемите, които съществуваха през 2008 г., вече са различни. При първоначално проведените проучвания – както при възрастни, така и при деца – хората с наднормено тегло обикновено бяха от по-висок социално-икономически статус, което ни различаваше от други развити страни в ЕС. През 2023 г. това вече не е така – децата с наднормено тегло се намират предимно в семейства с по-нисък социално-икономически статус“, каза проф. Дулева.
Тя подчерта, че усилията на специалистите от центъра са насочени и към взаимодействие с хранителната индустрия – добър пример в това отношение е налагането на стандарт за храни, които могат да се допускат до детски заведения единствено ако отговарят на определени изисквания.
Тя посочи още, че са необходими информационни кампании, обучения, както и регулация и контрол.
Проф. Дулева обясни, че в Научното дружество по хранене и диететика се обсъжда и темата за непрофесионалните консултанти.
„В Гърция в момента също текат обсъждания по законопроект за ограничаване на практиката на консултиране от неспециалисти“, допълни тя.
