Проф. Елисавета Наумова е водещ специалист в областта на клиничната имунология, уважаван учен не само в България, но и в Европа и света. Тези дни бяха особено вълнуващи за нея, тъй като в голямото й семейство бе отбелязан един голям празник - 100-годишния юбилей на нейната майка Лиляна Наумова.
Днес разговаряме с проф. Наумова за обичта и признателността към жената, която през годините е била опора на семейството, за семейните традиции и уроците, които тя е предала на децата и внуците си.
Проф. Наумова, днес поводът да Ви търсим за интервю не е поредната предизвикателна тема от областта на клиничната имунология, а един личен празник - 100-годишнината на Вашата майка Лиляна Наумова, за която датата 19 януари е юбилейна. Как посрещнахте този ден?
С радост и вълнение! Щастлива съм, защото майка ми е жива и в добро общо състояние спрямо възрастта си. Това ми дава усещането, че съм здраво стъпила на земята, заобиколена с майчина любов, което съхранява и частица от детството ми. С голямо вълнение и надежда очаквах този юбилей и ето – той наистина е факт.
Какъв заряд носи един вековен юбилей в едно голямо семейство, каквото е Вашето?
Прекрасно е, че в нашия дом живеят четири поколения. Майка ми е заобиколена ежедневно с деца, внуци и правнуци и това я зарежда и й придава смисъл на живота. Както казва тя: „Живея заради вас. Да гледам как растат и се развиват внуците и правнуците ми е най-голямото ми щастие”. Тя е неразделна част от нашето ежедневие, посреща и изпраща всички и ни зарежда с любов.
Как преживяват празника внуците и правнуците на жената, която години и десетилетия е била най-истинската им опора?
Всички са много развълнувани и очакват с нетърпение да духнат стоте свещички на тортата. Има много здрава връзка между нея и внуците и правнуците. И това не е случайно. Тя е отдадена изцяло на семейството и винаги е била опора не само за мен и брат ми, но и за внуците си. И до ден днешен присъства на всички наши празници и събития.
Вашата майка също е с медицинска професия - фармацевт, свързал професионалния си живот със спешната болница „Пирогов“. Разкажете накратко какви си спомняте от детските си години, когато сте били заедно с нея на работното й място. Впрочем, изигра ли роля тя във Вашия избор да станете лекар?
Както вече споделих, майка ми винаги е поставяла семейството, отглеждането и възпитанието на децата си на първо място. Ето защо тя започна да работи след като завършихме гимназия и станахме студенти. За решението ми да се посветя на лекарската професия роля изиграха и майка ми, и баща ми, който беше лекар и професор в Медицинска академия.
Да, спомням си, когато отидох за пръв път в аптеката на „Пирогов“, направи ми силно впечатление какво внимание, прецизност и знания са необходими, за да се приготвят лекарствата, защото тогава готовите форми бяха изключения. Тогава разбрах причината майка ми да се чувства толкова изтощена, когато се прибираше вкъщи – а именно, голямата отговорност по време на работа.
Кои качества успя да съхрани тя до днес, на тази достолепна възраст?
Любов към близките си и към живота като цяло. Отдаденост на семейството си, достойнство и непримиримост към лъжата и непочтеността. Съхрани и чувството си за естетика и достолепност. Не на последно място – борбеност и вяра в добрия изход. Преди 11 месеца си счупи бедрената кост. Претърпя операция, престой в интензивно отделение и ортопедично отделение. Последва дълъг период на рехабилитация. Днес тя отново може да ходи и всичко това благодарение на колегите, които без да се замислят извършиха операцията, въпреки достолепната й възраст, на рехабилитаторите, на цялото семейство, което беше неотлъчно до нея, но най-вече на нейната борбеност и несломим дух.
Кой е най-големият житейски урок, който научихте от нея и който искате да предадете на децата и внуците си?
Мъдростта и житейският опит на възрастните хора е достоен за уважение! Аз съм възпитавана в духа на българското семейство с всичките му присъщи добродетели: трудолюбие, доброта, достойнство, уважение, любов и благородство. Смятам, че съм успяла да възпитам и децата си в тези добродетели и се опитвам да ги предам и на внуците си. Любима фраза на майка ми е „Животът е кратък и трябва да се изживее пълноценно! Не пропилявайте младостта си!”
