„Крайно време е размерът на ДДС върху финансираните с публични средства лекарства у нас да бъде преосмислен. Той трябва да е в размер на между 5 и 8%, ако не бъде премахнат изцяло“. Това каза проф. д-р Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, в предаването „Светът е бизнес“с водещ Ивайло Лаков по Блумбърг ТВ-България.
Гетов посочи, че България има една от най-високите ставки върху въпросните лекарства сред страните-членки на Европейския съюз (ЕС). „От 2010 г. настояваме лекарствата, платени с публични средства, да бъдат или с по-нисък данък, или да бъдат освободени от ДДС. Няма как хазартът и туристическите услуги да са освободени от ДДС или с редуцирана ставка, а лекарствата да бъдат облагани с 20%“, допълни проф. Гетов.
Според него намалението на данъка трябва да бъде валидно за предписваните от лекари лекарства, тъй като в този случай пациентът няма право на избор, докато тези без лекарско предписание са въпрос на лични предпочитания. Ако ДДС бъде редуциран, ще се увеличат средставата в бюджета на НЗОК за медикаменти, които институцията плаща.
Проф. Гетов коментира и дисбалансите в аптечната система у нас, като сред тях изтъкна усилената концентрация на аптеки в икономически атрактивни райони, където населението е платежоспособно.
„От 2014 г. настояваме за създаването на т.нар. „аптечна карта“ по примера на останалите европейски държави, която да каже къде и от каква услуга гражданите имат необходимост.Например в област Бургас 1310 жители се обслужват от 1 аптека. Същевремнно, в Кърджали от една аптека се обслужват 2730 човека. Средната цифра за България е около 1800 жители на една аптека, което показва, че има твърде големи дисбаланси и е необходимо държавата да се намеси с регулация и нови правила с нормална европейска практика. Това не означава държавата да закрива съществуващи аптеки, никой не иска това. Трябва да се направи анализ, да се предвиди необходимото аптечно обслужване и услуги. Най-простият вариант да се отварят нови аптеки на необходимите места е чрез публично-частно партньорство“, подчерта Гетов.
За момента подобни действия няма, главно заради високата им цена. За да бъде една аптека денонощна, трябва да има най-малко четирима магистър-фармацевти, съответното оборудване, видео камери, нощно гише.
Гетов коментира и електронното здравеопазване, което трябва да бъде въведено в края на годината у нас. „Тази година е изключително трудна и предизвикателна. Аптечната система е под непрекъснат натиск, тепърва предстоят да се въведат редица неща. От 9 февруари се въведе системата на верификация, след което новата наредба за фискалните апарати, предстои системата за проследяване на количествата на ИАЛ, може на края на годината и електронното здравеопазване да стане факт. Това всичкото е един огромен натиск върху системата. За разлика от всички останали, които протестират и непрекъснато искат пари, ние знаем, че държавата няма как да помогне на аптеките, тъй като те са самостоятелни юридически лица, търговски обекти. Напрежението в системата е много голямо.
Чрез нововъведенията пациентът ще получава предписанието си от лекаря лекарство, като с код аптеката ще може да вижда какво му е необходимо без хартиена рецепта. Това предполага връзка между системите на Националната здравно осигурителна каса, всички лекари и аптеки, работещи с нея, и всички съсловни организации“, обясни фармацевтът.
Според него е възможно дигитализирането на процеса да се случи скоро. Българският фармацевтичен съюз вече е инвестирал 150 хил. лв. в изграждането и поддържането на тази система.
3 млрд. 583 млн. лв. е общо пазарът за лекарства у нас за 2018 г. Най-много се е увеличил, почти двуцифрено, пазарът на т.нар. лекарства без лекарско предписание и хранителни добавки, който е 11%.
