„Важно е да се реши въпросът ще се прави ли задължителна ваксинацията срещу варицела”. Това каза пред Нова телевизия проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център па заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). По думите му сега случаите на варицела у нас са много, от началото на годината са достигнали 12 000 и това се случва след като по време на изолацията заради COVID пандемията това заболяване почти е изчезнало.
„Когато се кара варицела като дете, минава много бързо и лесно. Ако се разболее неваксиниран възрастен, могат да станат доста усложнения – пневмония, тежко прекарване, масов обрив, мехурчета на няколко вълни. Важно е в такива случаи бързо да се търси квалифициран лекар”, каза специалистът.
По думите му трябва да се вземе решение дали ваксината да бъде задължителна, но и дали да бъде прилагана като 4-валентна или самостоятелно.
Той засегна и темата за менингококовата ваксина, като обясни, че тя се препоръчва от СЗО за държави, в които има около 10 болни на 100 000 население на година, а ниво между 2 и 10 случая на 100 000 се приема за средно.
„Ние най-много сме имали 0,6 случая на 100 000. Няма да се включва тази ваксина в задължителните, препоръчителна ще е. Ще се търси начин за доставяне на нашия пазар на адсорбирана B ваксина”, посочи проф. Кантарджиев.
Според него решение се очаква за още една ваксина – срещу респираторно-синциатиален вирус.
„Идеята е бременните като се ваксинират, бебето първите 6-7 месеца да бъде защитено от респираторния синцитиален вирус. В момента тази ваксина не е задължителна. В България като се роди недоносено дете, което може да умре от респираторно-синцитиален вирус, му се слагат моноклонални антитела и то е защитено първата година”, обясни проф. Кантарджиев и допълни, че в процеса на обсъждане ще се преценяват всички „за“ и „против“.
Специалистът бе категоричен, че трябва всички препоръчителни ваксини да се покриват от фонд, независимо от това, че се поставят по желание.
По отношение на инфекциите, предавани от кърлежи, той препоръча на всички, които са имали ухапване, да си приложат еднократна доза антибиотик.
Проф. Кантарджиев припомни, че е важно кърлежът да се извади до 12 часа от ухапването и добави, че 18% от кърлежите са носители на лаймска болест.
Що се отнася до марсилската треска, наричана още средиземноморска, той припомни, че тя също се предава от кърлежи, а резервоар на инфекцията са кучетата и плъховете.
„И плъховете са много добър резервоар. Трябва да се вземат и мерки за дератизация на системата за отводняване в София или да чакаме някой порой да ги издави в каналите”, каза проф. Кантарджиев.
