Проф. Кантарджиев: До 2050 г. починалите заради антибиотична резистентност ще са повече от починалите от рак

До преди три години сме били на средноевропейско ниво по консумация на антибиотици в болничната и доболничната помощ. За 2021 г. обаче сме на второ място в Европа след Кипър в доболничната помощ, а в болничната помощ сме в челната тройка с Румъния и Гърция. Това съобщи преподавателят по микробиология в Медицинския факултет на Софийския университет и бивш директор на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев в подкаста на БНР „В центъра на системата“. Епизодът от подкаста е по повод Световната седмица на осведомеността за антибиотиците по инициатива на СЗО - 18-24 ноември, като 18 ноември е Европейският ден на осведомеността за антибиотиците, инициатива на ECDC.

„Последните години в болниците се използват прекомерно много трета генерация антибиотици и вместо да си вземем поука, започнахме с трета генерация да лекуваме и в доболнична помощ. И така стигаме до бума на антибиотичната резистентност. Вместо да се лекува с по-старите и по-добри антибиотици при болно дете с ангина например, този антибиотик ще действа само на микроба, причинител на ангината, тогава този антибиотик ще е най-ефективен и той няма да убие всички микроби в червата на това дете, освен, че този антибиотик ще и най-евтин. И когато се използват широкоспектърните антибиотици от тези милиарди микроби ще останат живи само тези, които са нечувствителни към антибиотика. Тези микроби отиват в околната среда и ако попаднат при пациент в интензивно отделение, то просто на този пациент антибиотиците няма му действат“, поясни проф. Кантарджиев.

През 2050 г. се очаква починалите от нелечими с антибиотици инфекции да бъдат повече от умиращите от рак, допълни проф. Кантарджиев.

„Несъмнено е, че антибиотиците са най-успешната група лекарства, спасили най-много човешки животи. Нямаше да станем 8 млрд. души на земята, ако нямаше антибиотици. Антибиотиците коренно променят медицината, навлизайки в клиничната практика през 1945 година“, каза още проф. Кантарджиев.

„Антибиотиците са много важна група лекарствени продукти, които имат огромна роля и значение в развитието на човешката популация в глобален аспект. Когато те са показани и са подбрани за конкретната бактериална инфекция, те в определени ситуации са животоспасяващи“, каза началникът на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Лозенец“ доц. Велислава Димитрова.

Тя подчерта, че антибиотиците са показани единствено и само при доказани бактериални инфекции и трябва да са съобразени с клиничното състояние на пациента и съпътстващи болести на отделителната и или чернодробна функция.

„За щастие, все още голяма част от бактериите проявяват чувствителност към тях. Но последните години се забелязва тенденция при фармацевтичната индустрия за спад в производството на нови антибактериални антибиотични продукти. Но все пак все още разполагаме с такива, които имат висок процент успеваемост при усложнения. Антибиотичното лечение има висока степен на успеваемост, ако е изчислена дозата, продължителността и да спазим алгоритмите в лечението с антибиотици. То е строго индивидуално, съобразено и с причинителя, и с болния, с бъбречно-чернодробна функция, така че лекарят е отговорен, но и пациентът също, но самолечението е изключително вредно. Много е хубаво, че е забранена продажбата на антибиотик без рецепта, но аз все пак съм виждала как пред мен хора си купуват лекарството без рецепта“, каза още доц. Димитрова.

„Проблемът е, че има колеги, които обясняват на пациентите, че всяка вирусна инфекция проправя пътя на бактериална. Вирусите не се лекуват с антибиотици. Прилагат се общоукрепващи, имуностимулатори, витамини - това е лечението за вирусна инфекция. Но често общопрактикуващи лекари или клиницисти предписват още в началото курсове антибиотично лечение. Това е широка практика. Още по-жалкото е, когато пациентите се самолекуват“, допълни още тя.

Проф. Кантарджиев заяви, че докато е бил директор на НЦЗПБ глобата за аптекар, продал антибиотик без рецепта, е била 1000 лв. индивидуално. „Лекарят изписващ антибиотик, трябва да е наясно кои група микроби ще лекува, второ, в засегнатата тъкан на пациента каква ще е концентрацията на антибиотика, където той ще действа. Има терапевтично ръководство как се прилагат антибиотици в доболничната и болничната помощ“, каза той.

По думите му децата, лекувани в малка възраст често с антибиотици, нямат по-слаба имунна система от други, които не са приемали често антибиотици.

„Доста често в нашето отделение се сблъскваме с пациенти, които са преминали през няколко антибиотични лечения. Те постъпват в тежко септично състояние, тежко инфектирани пациенти и по правило такива пациенти трябва до 6-ия час от пристигането си да започнат антибиотично лечение, защото вероятността за смърт е много висока“, каза началникът на Отделението по интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“ д-р Ясен Мутафов.

Той подчерта, че в тези случаи се започва с широкоспектърен антибиотик, като задължително се вземат и съответните проби, за да може да бъде насочена терапията. „Заради бума на антибиотичната резистентност в световен мащаб има правила за употреба на антибиотици. А пациентите ги ползват често, защото в съвремието всеки иска по-бързо да се оздравее и да си водим нормалния живот, а не да изчакаме, докато се оправим. Трябва да се каже също, че вирусната инфекция при пациент с хронични заболявания, със слаб имунитет, често след вирусна инфекция се развива и бактериална и при тези групи хора се дава след няколко дни и антибиотик - но това трябва да е само по преценка на лекаря“, категоричен беше д-р Мутафов.

Цялото интервю може да чуете тук.