Проф. Кантарджиев: Страхувам се за НЦЗПБ и за хората там, затова ги моля за малко успокоение

„В момента съм добре. Беше ми предоставена възможност да видя колко хора в страната и в Центъра ме обичат. Много приятно съм изненадан. Милите ми колеги! Те протестират сега, но ги моля за малко успокоение, защото не искам да им се отрази зле нито на тях, нито на Института. Тъй като не ми дадоха възможност да се сбогувам с тях, искам да им благодаря и да им кажа, че имах уникалната възможност да ръководя най-добрия колектив“. Това каза проф. Тодор Кантарджиев пред bTV по повод внезапното си пенсиониране като директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Той допълни, че пенсионирането му е станало много бързо – от днес за утре. „Даже нямах възможност да дам печата на проф. Христова и важни документи. Желанието на министъра беше още в понеделник да ме няма, но тъй като малко се забавих в канцеларията, стана вторник“, коментира проф. Кантарджиев.

Пред Нова телевизия той уточни, че с министъра са имали само няколкоминутен разговор. „По време на директорски съвет ме прекъснаха и казаха, че министърът иска да се срещне с мен и с проф. Христова. Говорихме някои неща, а след това, оставайки насаме, той ми каза, че съм навършил възраст и трябва да бъда пенсиониран. Казах „Добре. Благодаря, че не го научавам от вестниците“ и отидох да си взема документите от министерството за пенсионирането ми като директор на НЦЗПБ“, каза той, а пред bTV допълни, че министър Кацаров не е дал никаква оценка на работата му. „Даже някои си позволиха да кажат, че ми е изказал благодарност. Не е. Благодарността на сайта на Министерството се появи в късния следобед, когато вече мои колеги бяха на митинг. Благодаря им много, но трябва да имат по-голяма въздържаност, защото някои хора не мислят добре за центъра, а от там и за здравето на българския народ“, отбеляза проф. Кантарджиев.

По рано пред bTV настоящият директор на НЦЗПБ проф. Ива Христова заяви, че проф. Кантарджиев винаги е добре дошъл в Центъра, като тя ще го управлява, но той може да помага. Проф. Кантарджиев обаче заяви, че такова връщане под натиск има много негативи.

„С проф. Христова винаги сме работили добре. Тя дълго време беше мой заместник, каквото съм могъл, съм предал от опита си. В нейно лице имам един достоен наследник, който държи на управлението и на Института. Когато се правят промени, най-опасното е някой, който е за кратко или си е внушил, че е за дълго, да реши да сменя направлението за контрол на инфекциите и да го прави по свой модел. Има много негативи едно такова връщане под натиск и много хора ще искат да направят един реванш. Опасни хора са, затова се страхувам за колегите, които стачкуват“, каза проф. Кантарджиев.

„Д-р Кацаров го видях по време на коронакризата в интервюта. Той говореше, че това е някаква скрита световна конспирация, че няма такъв вирус, че заболяването е леко. Неща, които са коментирани, но се оказаха неверни“, допълни проф. Кантарджиев по адрес на служебния министър.

„В момента се търсят грешките на предишните, а не това, което трябва да се прави сега. Ще стане това, което стана преди 20 години“, каза Кантарджиев. Той даде пример с морбилито в България в момент, когато е имало 5 млн. лева за национална програма за ваксиниране срещу болестта, както е имало и ваксини, но това не се е случило, тъй като се е допуснала точно тогава епидемията. „Сега тези специалисти ще направят същото – ще има пари, ще има ваксини, няма да има ваксинирани и ще има инфекция“, каза проф. Кантарджиев.

Пред Нова телевизия той подчерта, че се страхува за Центъра. „От няколкото думи, които размених с министъра, чух ужасяващи планове за НЦЗПБ, за реорганизация и прочие. Националният център е институция от 140 години, които се навършват това лято. Винаги е предпазвал българския народ от маса епидемии, пандемии и други инфекции. Националният център правеше безплатно и десетките хиляди изследвания с PCR, като въведе тестовете за първи път в страната. Сега е единственото място, където се прави секвениране. Единственото място, където на научна основа се работи по клетъчния имунитет и неговите компоненти. Мога да кажа и да благодаря на колегите си, (защото не ми дадоха възможност да се простя с тях), за прекрасната работа, която свършиха за здравето на българския народ. И моето пенсиониране беше самоцел и някакви лични мотиви.

В отговор на въпроса дали е огорчен, проф. Кантарджиев каза: „Да, разбира се“.

Проф. Кантарджиев коментира и работата си в Националния оперативен щаб, като уточни, че за това се е готвил в продължение на десетки години. „За мен още преди пандемията беше ясно, че на около 10 години настъпват мутации в някои микроорганизми, които са по животните и са опасни за здравето. Не съм от коронавируса в системата на здравеопазването. През НЦЗПБ са минали и случаите на антракс, бруцелоза, ебола, ку-треска. Ние отговаряме за микробната резистентност, за консумацията на антибиотици, за имунния отговор. В нашия център се следи имунитета на всички болни от СПИН в България от последните 20 години. Хората работят сериозно и моля обществото да ги запази“, каза той. 

През последните дни в общественото пространство се появи информация за данъчната декларация и спестяванията на проф. Кантарджиев. В коментар пред bTV той заяви, че на никого не пожелава така да събира пари. Проф. Кантарджиев съобщи, че страда от тежко хематологично заболяване, а парите са събирани от близките и семейството му, за да си направи операция за костен мозък през 2016 г. По същото време внезапно умира и съпругата му, която е имала застраховка живот.