В основата на много рискови поведения стои тревожността. Човек може да я потиска чрез хазарт, алкохол, храна, медикаменти, рисково шофиране или други краткотрайни форми на бягство. Общото между тях е обещанието за незабавно облекчение — и високата цена след това. Това каза пред БНР-Варна проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител е на Втора психиатрична клиника към УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, зам.-декан на Медицинския факултет на МУ-Варна и председател на УС на Българска психиатрична асоциация.
„Нормално е да искаме да не сме тревожни. Проблемът е, че често избираме опасните начини да се справим — алкохол, вещества, хазарт, импулсивни покупки или кредити“, казва проф. Кожухаров.
Според професор Кожухаров има известна връзка между хазарта и кредитна задлъжнялост, но не всеки човек, който взема кредит, има хазартна зависимост. „Когато финансовите решения са импулсивни, необмислени и се вземат като моментен опит за облекчаване на тревожността, рискът расте. Особено тревожен сигнал е моделът, при който един заем се погасява с друг. Червените флагове светват, когато решенията за бързи кредити са импулсивни и целят моментно решаване на проблема, а не дългосрочно излизане от него“, обяснява специалистът.
Проф. Кожухаров разказва колко често е виждал в практиката си как рекламните послания, SMS офертите и обещанията за „лесни“ пари могат да отключат поредица от емоционални и финансово рискови решения. Те достигат до човека именно в моменти на тревожност, задлъжнялост, празници, несигурност или усещане за липса на изход, а по-импулсивните хора не се замислят какъв е интересът зад тези реклами, че това не са благотворителни организации, които просто искат да ни възнаградят, защото сме нещастни.
„Тези послания действат като тригери. Те провокират бързо импулсивно действие — взема се кредит, тревожността временно спада, а после проблемът се връща и често става още по-тежък“, казва той.
„Колкото повече човек отложи решението и не действа на момента, толкова по-вероятно е да вземе рационално, а не емоционално решение“, отбелязва проф. Христо Кожухаров.
По думите му най-ранните признаци на зависимост не винаги са самият заем. По-често проблемът се вижда в промяната на поведението — потайност, постоянни молби за пари, избягване на разговори, известия от колекторски фирми, опити един дълг да бъде покрит с друг, необясними липси на средства или рязка раздразнителност.
„Когато близък започне да погасява един кредит с друг, когато търси пари, без това преди да е било характерно за него, когато стане по-потаен или започнат да идват предупреждения от колекторски фирми — трябва да се реагира“, казва проф. Кожухаров.
Реакцията обаче не означава обвинения, скандал или поредно „спасяване“ чрез изплащане на дълговете. Според него семейството трябва да насочи човека едновременно към специалист по психично здраве и към финансов експерт, който да помогне за реалистичен план за задълженията.
„Близките могат да бъдат част от лечебния процес, но не могат да бъдат част от решаването на проблема вместо зависимия. Когато непрекъснато погасяват дълговете му, той не натрупва опит от последствията. Това не означава изоставяне. Означава поставяне на ясни граници, отказ от финансиране на зависимото поведение и участие в координиран процес на лечение и подкрепа. Най-важният извод е за границите — нито прекалена близост, нито прекалена дистанция. Близките не бива да се превръщат в спасители, но не бива и да оставят човека в изолация“, каза проф. Кожухаров.
„Зависимостта не е черно-бяла категория. Не става дума просто за човек, който е „болен“, а после изведнъж е „излекуван“. Това е процес, който изисква време, постоянство, подкрепа и готовност за работа“, допълни той.
