Създаването на превантивни програми с картиране на семействата, в които има потвърдено генетично носителство за бета-таласемия, и изграждането на мултидисциплинарни експертни центрове са верният подход, по който трябва да се върви към ограничаване на това тежко генетично заболяване. За това призова на пресконференция вчера проф. Добрин Константинов, председател на Българското медицинско дружество по детска хематология. Заедно с проф. Бранимир Спасов, председател на Българското медицинско сдружение по хематология, те посочиха, че пренаталното генетично консултиране и планирането на бременността са една от мерките, към които следва да бъде насочена здравната политика, за да не се допуска раждането на деца с бета-таласемия.
„Вече има примери за успешни превантивни политики, които се прилагат в страни с високо разпространение на бета-таласемия майор, една от тях е Кипър, има и други – Италия, Гърция“, отбеляза проф. Спасов.
Той бе категоричен, че една от големите празноти в подхода към бета-таласемията у нас идва от липсата на регистър. Хематологът бе категоричен, че неговото създаване трябва да стане приоритет и да не се бави повече.
По приблизителни данни пациентите с това заболяване у нас са 300, а генетично носителство се наблюдава при 3,6% от населението, което не е малко, посочи проф. Добрин Константинов. По думите му включването на заболяването в скрининг, подобно на прилагания за фенилкетонурия и хипотиреоидизъм, също би било едно добро решение.
За последните десетилетия бета-таласемията се превърна от фатално и нелечимо заболяване с лоша прогноза в хронично заболяване, с което човек може да живее пълноценно в продължение на десетилетие след поставянето на диагнозата, стана ясно на пресконференцията. У нас се прилагат съвременните терапевтични схеми, които са достъпни в развитите страни, освен това вече има възможност и за провеждане на високоинформативно ЯМР-изследване, което е специфично за тези случаи и трябва се назначи възможно най-рано в хода на диагностичния процес.
Поддържането на добра информираност у лекарите също е важна задача и в програмите за обучение на педиатрите тези теми са добре засегнати, не по-малко важно е обаче същата подготвеност да имат и личните лекари, посочиха двамата специалисти. Те призоваха случаите на анемия да се изясняват от специалист, да не се допуска самолечение с железни препарати, а пациентът да се насочва към хематолог за диагностично уточняване.
