Проф. Костов: Преболедувалите COVID се нуждаят от продължително наблюдение

Основна причина за разрастването на епидемията през последните седмици е началото на учебната година. Това мнение изрази пред Нова телевизия пулмологът проф. Коста Костов от столичната УМБАЛ „Св. Анна“. Той цитира резултати от авторитерно междунородно проучване, обхванало 131 държави, изводите от което сочат, че отварянето на училищата и даването на възможност за своободно събиране на много хора на едно място са основните фактори за разпространението на COVID инфекцията. Сега сме точно 2-3 седмици след началото на учебната година и ето че ставаме свидетели колко вярно е това. Въпреки всичко проф. Костов изрази мнение, че малките деца трябва да продължат да ходят на училище, защото това е много важно за тяхното формиране като личности.

„В момента е взето балансирано решение с това, че по-малките останаха на училище, по-големите са онлайн. Малките деца биха изживели много тежък стрес, ако ги затворим. Те трябва да ходят на училище”, категоричен е той.

Пулмологът постави акцент върху бавното излекуване и възстановяване на болните след коронавирусна инфекция. „Един излекуван от COVID-19 обаче може да има симптоми на болестта до 6 месеца“, каза той.

По думите му близо 97% от пациентите, които са изписани след тежка или много тежка форма на COVID-пневмония, страдат от различни симптоми, които са не по-малко от 5, средно около 14. В науката вече е въведено понятието long COVID – дълъг COVID или продължителен COVID, други предпочитат термина „живот с COVID“.

„Най-сериозните оплаквания, които остават при болните след COVID, са оплакванията от дихателната система. Тя е прицелният орган. Проучванията сочат, че не по-малко от 30% от пациентите имат един или повече симптоми до към шестия месец, едва след година тези пациенти намаляват до около 5%“, каза проф. Костов.

По думите му обаче се оказва, че при някои пациенти без особени оплаквания изследванията установяват дискретни трайни промени в дифузионния капацитет и в съпротивленията на дихателната система. Ето защо това налага продължително проследяване и в УМБАЛ „Св.Анна“ вече се наблюдават 60 преболедували пациенти, има и специален въпросник с 30 въпроса.

В същото време, подчерта специалистът, тези пациенти трябва да се наблюдават от различни специалисти - не само пулмолози, а така също кардиолози, невролози, психиатри и т.н.

Той коментира още, че в западните държави случаите на COVID-19 нарастват с 2 до 6 пъти в сравнение с пролетта, но смъртността е спаднала с 3 до 6 пъти. „Смъртността в целия свят спада и това се дължи на по-доброто познаване на болестта и усъвършенстването на терапевтичните протоколи и особено на протокилите за апаратна вентилация и интензивно лечение като цяло”, обясни проф. Костов, но обърна внимание, че у нас тя се повишава.

„През пролетта смъртността в интензивните звена беше 70%, сега е 30%. В България обаче смъртността леко нараства. Считам, че това е защото в нашите болници влизат много по-тежко болни”, посочи той.

Проф. Костов бе категоричен, че е крайно наложително да се даде възможност на пулмолозите да провеждат едно основно изследване – спирометрията в доболничаната помощ, като Здравната каса поеме заплащането му. Много болни, преболедували COVID, ще имат нужда от него, каза той.

„Бил съм председател на Българското дружество по белодробни болести два мандата и още преди години сме поставяли този въпрос, но той и досега остава нерешен. Същото се отнася и до плетизмографията – тя трябва да влезе като метод за прецизна диагностика в нашите болници, категорично“, подчерта проф. Костов. И не пропусна да обърне внимание, че средната възраст на нашите пулмолози е 50 и над 50 години, а специалността продължава да бъде непривлекателна.