Дълбоко се колебая, че докато съм жив, ще видя изградена Националната детска болница. Това заяви пред БНТ председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко, бивш член на Обществения съвет за детската болница.
В плана за изграждането й беше заложено тя да отвори врати 2028 г., но този момент изглежда като да се отдалечава във времето, смята той.
Проф. Литвиненко припомни, че Общественият съвет подаде колективна оставка заради липса на прозрачност при вземането на решения по проекта за болницата и посочи като пример ситуация от времето след разпускането на съвета: обществената поръчка за проектиране и авторски надзор на Националната детска болница.
Педиатърът припомни, че търгът бе пуснат от Здравната инвестиционна компания за детска болница, но впоследствие оспорен от самото Министерство на здравеопазването – собственик на компанията. По думите му в обществената поръчка има редица разминавания с първоначалния замисъл на проекта
„Зададено е задание, което да се съобрази изцяло и само с българското законодателство, а ние имахме визия в бъдещето и бяхме разчели неща, които към днешна дата не са съобразни с нормативната база, но ние се надявахме тя да бъде променена. В момента нямаме право да използваме т. нар. „дневен стационар“ – нещо, което е много удобно и спестява много неудобства на семейството, на детето. Много по-удобно е то да дойде за една процедура, тя да бъде извършена и то да си отиде у дома, а не да остане да спи в болницата, да бъде прието, изписано и т.н. Има заболявания, които изискват такова периодично приемане и ако става дума за няколко часа, не е необходимо приемане. Сега излизаме извън тази възможност“, даде пример проф. Литвиненко.
Според него най-фрапиращият момент е по отношение на финансовата оферта, в която се търси най-ниската цена и най-късият срок. „Когато ще правим болница, която 50 години не сме направили, да я направим с компромиси и на ниска цена – всички се сещаме какво ще е качеството“, коментира той.
Проблем остава и персоналът, смята педиатърът. „Стои въпросът с какво ще привлечем хората, дали има достатъчно специалисти“, посочи той.
Проф. Литвиненко се спря и на ситуацията с финансирането на детското здравеопазване у нас като цяло. „Финансирането на детското здравеопазване няма особена промяна. Цените на детските клинични пътеки бяха и си останаха ниски. Това прави професията на педиатъра не толкова приятна, много по-приятно е да си инвазивен кардиолог, акушер-гинеколог и т.н.“, коментира специалистът. „Иначе като няма друго, отиват в частната практика, и много специалисти, които подготвяме, не остават да работят в болничните структури, работят в амбулаторния кабинет и това им носи достатъчно спокойствие и приход“, заключи той.
Кой ще работи в нея? И за това помислете!