Всяка минута в ЕС един човек получава инсулт. Този инсулт може да бъде смъртоносен, може да бъде инвалидизиращ, води до промяна в бъдещия живот на пациента и неговите близки като се има предвид, че последствията от инсулта не само здравословни, но и социални, и финансови. Това каза в подкаста на БНР "В центъра на системата" проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиника по неврология към Първа Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - София и национален координатор за България на Европейския план за борба с инсулта.
По думите му Националният план за борба с инсултите е факт и Българското дружество по неврология работи по него. Вече работят и 5 от 6-те строук центъра, създадени по плана – три в София и по един във Варна, Пловдив и Плевен.
„Скоро ще има и в Бургас, така че нещата се придвижват в положителна посока. В 42 болници в страната се извършва интравенозна тромболиза. От тази гледна точка нещата се придвижват много успешно. От отчетените 52 000 инсулта по данни на НЗОК за 2016 година, през 2021 г. те са вече 41 800, като за 2024 г. има леко покачване - 45 360. Във всяка от тези 42 болници вече имаме обучени екипи за прилагане на различните модерни методи за инсулти, така че да се избегнат тежките последици от мозъчно-съдови заболявания“, каза още проф. Масларов.
Той подчерта, че най-важното за пациентите е да бъдат докарани навреме в болнично заведение. „Тромболизата трябва да се проведе в рамките на 4 часа и половина от появата на първите симптоми, но тази рамка не винаги е ясна. Защото човек си ляга да спи в нормално здраве, но се събужда с някаква симптоматика. Това се нарича мозъчен инсулт при събуждане или инсулт с неясен час. За радост, вече съществува още една възможност - изследване чрез компютър-томографска, за да се установи, че конкретният пациент, независимо, че е подминал тези 4 часа и половина, има възможност да бъде тромболизиран с ефект. Идеята на изследването е да се отхвърли мозъчен кръвоизлив. В първите часове след инсулта такава исхемична зона не се очертава ясно демаркирана на образа, но се отхвърля мозъчен кръвоизлив и тогава може да се пристъпи към провеждане на интравенозна тромболиза“, каза проф. Масларов.
Той допълни, че ако тромболизата се окаже недостатъчно ефективна, се добавя известно количествено артериално лекарство и се пристъпва към тромбектомия.
„Проблемът с инсултите е в логистиката и пристигането на пациента в приемливо време в болницата. Спазването на терапевтичния прозорец е проблем не само за България, но и за света. Една от целите на Европейския план за борба с инсулта е провеждане на венозна тромболиза при 15 на сто от пациентите. Трябва обаче да знаем, че инсултът почти никога не се развива върху здрав терен. Винаги има някаква причина. Като най-важната от тях е неритмичната работа на сърцето - излизането от ритъм - тогава се получава т.нар. емболичен инсулт. Това е при хора над 70 годишна възраст, което даде основание в много държави при тези хора, дори без да имат нарушения в ритъма на сърцето - т.нар. предсърдно мъждене, да им се изписват медикаменти за разреждане на кръвта.
Винаги има шанс човек да бъде спасен, защото възможностите на човешкия мозък са безгранични и различни и даването на прогнози в първите часове от развитието на инсулта, който е едно коварно заболяване, се оказват погрешни“, заяви проф. Димитър Масларов.
Той допълни, че вече има ново лекарство в лечението на инсулти, което се прилага за една минута венозно, за разлика от предишния вариант, който се влива за час, то се ползва при запушване на по-големи мозъчни съдове, което дава сериозна глътка въздух за провеждане на мероприятията за лечение на инсулта.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
И лапса ли лапка от НКБ професорЪт Масларов и разказва приказки за стлоук центрове