Проф. Димитър Масларов е началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ - София и преподавател по неврология в Медицински университет – София.
Член е на УС на Българското дружество по неврология. Автор и съавтор е на множество научни публикации, учебници и монографии. Член е на Българското дружество по невронауки, Българското дружество по невропротекция и неврорехабилитация, IBRO, Global College of Neuroprotection and Neuroregeneration – London и Световната организация по инсулт (WSO). Участва активно в научни и експертни комисии в областта на неврологичните заболявания към МЗ, НЗОК и НЦОЗА.
Проф. Масларов е член и на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, която наскоро организира форум, посветен на приемането на Плана за мозъчните заболявания у нас. Днес разговаряме с него по темата за транзиторните исхемични атаки и идеята те да бъдат включени като отделна клинична пътека в Националния рамков договор.
Проф. Масларов, имате немалък клиничен и изследователски опит в областта на транзиторните исхемични атаки (ТИА), те бяха включени и в Националния план за мозъчните заболявания, който бе представен наскоро. От какво се определя тяхната значимост?
Транзиторните исхемични атаки са диагноза, която означава, че има клинични прояви за остро настъпил неврологичен дефицит от някаква част на централната нервна система – мозъчен, ретинален или гръбначномозъчен, който обикновено продължава от 1 час до 24 часа, но няма данни от невроизобразяващо изследване, които доказват наличие на мозъчен инфаркт. Също така за тях е характерна стереотипността – те се повтарят през определен интервал. Тази дефиниция се оформи в началото на 21-ви век. Когато обаче навлязоха по-съвременните образни методи – конкретно 7-тесла магнитно резонансната томография, стана ясно, че транзиторните исхемични атаки оставят все пак някаква видима следа в мозъка.
Значимостта им е голяма и категорично потвърдена от неврологичната общност, защото те засягат много хора и в много близък времеви план тези хора могат да развият мозъчен инсулт с всички негативни последици от това.
В САЩ и Великобритания този аспект стана предмет на сериозни коментари в неврологичната общност в началото на настоящия век, а през 2007 г. се наложи концепцията за създаване на центрове, на които бе дадено името „SOS – TIA“.
Само искам да отбележа, че у нас също интересът към тази патология растеше във времето. Преди много години нашият водещ невролог проф. Димитър Хаджиев, който вече не е сред нас, бе въвел едно понятие „Асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение“, това всъщност бе сигнал към обществото да обръща повече внимание на тези състояния, каквато диагноза няма. Всеобщоприетият термин като диагноза е „Транзиторна исхемична атака“ - ТИА.
Ние, като неврологична гилдия имаме готовност да посрещнем тази нужда и това бе причината да се обединим около идеята за обособяване на отделна клинична пътека.
Остават ли често транзиторните исхемични атаки неразпознати в първичната помощ?
Не бих казал, че е така. Проблемът по-скоро идва от самите пациенти. Често те съобщават например, че са имали изтръпване на крака или ръката, което е преминало, и не обръщат повече внимание, не търсят консултация и помощ. Има и друго – факторът интернет, който аз наричам „заешка дупка“, защото от нея могат да изскочат всякакви неща, всякаква информация, често пъти е невярна.
Ще дам и друг пример – моят дисертационен труд бе посветен на мозъчно-съдовата болест и нейната значимост за общественото здраве. Опитът, отразен в нея беше базиран на наблюдението на над 1600 пациенти на клиниката. Един от изводите, които направих, говори много за отношението на пациентите към рисковите фактори за МСБ. Всички те бяха във възрастовата група около 50 години и имаха 5 до 7 фактора за мозъчно-съдова болест, но повечето от тях не вземаха мерки да ограничи тяхното въздействие.
В същото време, ние като невролози знаем добре, че има и други неврологични диагнози, за които не трябва да се забравя – например тих мозъчен инсулт и много други, а това следва да се изясни от специалист.
Какви образни и лабораторни изследвания ще бъдат включени в клиничната пътека, какъв ще бъде терапевтичният подход?
Целта на тази клинична пътека е да спасим един човек, да не допуснем той да развие мозъчен инсулт. Всъщност такава пътека е имало преди много години, но това е останало много назад във времето, а тя е отпаднала.
Сега нашата задача е да дадем възможност за ранна адекватна грижа и динамично наблюдение на пациенти, които постъпват с ТИА. В пътеката ще бъдат включени всички видове изследвания – образни, лабораторни, които се прилагат с цел диагностика. Ако в рамките на 18 – 24 часа състоянието на пациента се промени и развие ясен инсулт, той ще бъде лекуван по съответния начин, което може да означава насочването му към структура за ангиопластика, ендартеректомия или поставяне на стент – преценката е индивидуална.
Оптимист ли сте, че това ще се случи?
Категорично да. Водили сме разговори с Българския лекарски съюз и с НЗОК, лично нейният управител е запознат с предложението ни и то бе подкрепено. Следващата стъпка е МЗ да го включи в Наредба 9 за клиничните пътеки. Надявам се, че това ще се случи в рамките на настоящия преговорен процес.
ala-bala pari pari