Човек може да има поне две години симптоми на депресия без да получи помощ. Само една малка част от нуждаещите се – едва 30% попадат на точния специалист на точното място, където да получи лечението, от което се нуждае. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска". Нейният колега проф. Петър Маринов, съдебен психиатър и председател на Асоциацията на експертите по психично здраве посочи, че у нас има национален стандарт по психиатрия, който обаче "едва ли се спазва от психиатрите и общопрактикуващите лекари".
Проф. Миланова бе категорична, че депресията е многоаспектно заболяване, което представлява сериозен медицински, социален и икономически проблем.
„Тя засяга не само самия пациент, но и най-близкото му обкръжение, и обществото като цяло. Депресията е едно от най-инвалидизиращите и през следващите 10 години ще бъде на първо място като причина за инвалидизация“, категорична бе проф. Миланова.
Тя сподели притеснение от факта, че 70% от хората с депресия не получават лечение.
„Общопрактикуващите лекари не я разпознават често. При нас в Клиниката попадат хора с тежки психични разстройства или тежка депресия, насочени най-често от психиатър или от личния лекар, или доведени от близки. Седмично през амбулаторния кабинет преминават 60-80 човека, като приблизително 40% от тях са с депресия“, сподели проф. Миланова.
По думите й през последните години има по-голяма търсене на психиатрично помощ,, но интересът към допълнително обучение и обогатяване на знанията в тази област на медицината от страна на личните лекари не е голям. Според проф. Миланова мотивацията е слаба и затова успехите не са достатъчни.
Тя отбеляза, че има интерес и у млади лекари да специализират психиатрия.
"Ние сме отворени към обучение на общопрактикуващите лекари, за да може да проследяваме болния и след изписване от специализирана клиника. Така е в повечето страни. Но у нас за съжаление, това става в много, много редки случаи...Няма също и пациентска организация, която да повлияе върху обществените процеси по темата“, каза още проф. Миланова. Друг съществен проблем според нея е концентрацията на специалисти единствено в големите специализирани центрове, докато в в цели области психиатрите са само по един – двама.
Голям е и отливът на желаещите да работят в болничната помощ, защото работата е тежка, а заплащането – ниско, каза проф. Миланова.
„Обликът на пациентите последните години се промени - те са много запуснати, нерядко със съпътстваща употреба на психоактивни вещества. Почти ежеседмично търсим съдействие от МВР. Идват изключително агресивни, разрушителни пациенти и това трябва да се отчете", подчерта тя.
Депресията и проблемите, които тя поражда, бяха коментирани и от проф. Петър Маринов, съдебен психиатър и председател на Асоциацията на експертите по психично здраве.
„Участвахме в голямо международно изследване, според което депресията е 5, 7% в България. При сегашното преброяване това са 386 000 души. Психиатрите у нас около 300 и не може един човек да лекува 1000 души с депресия", обясни той.
"Световната психиатрична асоциация излезе с един голям обучителен модул -"Депресия при ракови заболявания, при инфаркт на миокарда, при автоимунни заболявания". Защото депресията стои "прикачена" при много заболявания и това е големият проблем“, каза специалистът.
По думите му, вече има "бели лястовици" общопрактикуващи лекари, като д-р Найден Манолов, който защитава дисертация по темата диабет, диабетна невропатия и депресия.
"Пациентите, които лекуваме са трудни. Тежко психично болни, които трябва да се под перманентен контрол, след изписване от лечебното заведение, вече никой не ги проследява десетилетия какво правят, вместо да стоят два месеца, както е необходимо, ги изписват на първия месец...И никой не носи отговорност какво биха направили те", каза още проф. Маринов.
Той изрази притеснение от трудната комуникация с институциите.
„Институциите не ни подкрепят, дълбоко незаинтересовани са, комуникацията е трудна“, призна проф. Маринов.
Подкаста може да чуете тук.
