Около 17 000 са пациентите с паркинсонова болест, което е под 1% от общия брой на населението у нас. При хората над 75-годишна възраст обаче този процент нараства. Тази болест засяга цялото семейство, защото пациентите средно късно или по-късно губят възможността си за самообслужване. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Красимир Минкин, неврохирург и основател на Център за функционална неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Той съобщи, че в бюджета на НЗОК за 2025 г. отново е планирано да има пълна реимбурсация на устройствата за дълбока мозъчна стимулация. „През 2024 г. се върна доплащането за устройствата от пациентите, поради повишаване на цените им. Те доплащаха 10%, но това се равняваше на 6000 лв. и някои пациенти не можеха да си го позволят“, поясни неврохирургът.
Проф. Минкин припомни, че за общо 11 години у нас има над 130 пациенти с Паркинсон и дистония, които са оперирани по НЗОК. „Почти всяка седмица извършваме имплантация при епилепсия или за дълбока мозъчна стимулация. При нито един от тези пациенти засега нямаме сериозни усложнения. Още преди 2012 година, започвайки с хирургия на епилепсията, въведохме постепенно хирургия на абнормните движения, към които спада и Паркинсоновата болест. С времето развихме техниката не само хирургично и на световно ниво, но и успяхме да убедим НЗОК, че това е социалнозначимо заболяване, така че имплантациите да се поемат от здравния фонд изцяло. Това стана през 2019 г. и така технологията стана достъпна за всички пациенти“, каза той.
По думите на проф. Минкин и при Паркинсовота болест, и при деменциите все още няма лечение, което да променя прогресията на заболяването. „Паркинсон е слабо наследствено заболяване, има вредни фактори като вируси, токсични вещества, които могат да предизвикат паркинсоновата болест, или комбинация от тези фактори, но тази комбинация не е известна, за да се предупредят хората. Лечението при Паркинсон е симптоматично, но все пак с него пациентът може да се чувства много добре. Всичко зависи от фазите на Паркинсон, през които минава пациентът, като всяка от тях продължава средно между 5 или 10 години. В тези фази, преди крайната, чрез медикаменти и устройство за дълбока мозъчна стимулация или друго устройство или метод, ние лекарите можем да спечелим около 20 години добро качество на живот на пациента. При напреднал стадий на Паркинсон дълбоката мозъчна стимулация остава по света най-утвърденият метод за подобрение на симптомите, когато вече лекарствата не действат“, разясни неврохирургът.
Проф. Минкин уточни, че съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието на пациентите, но те се прилагат при строго индивидуален подход. „В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина. НЗОК финансира три терапии за напреднала Паркинсонова болест – дълбока мозъчна стимулация, инфузия с апоморфин и интестинален гел. Същевременно те имат и своите страничните ефекти и рискове. Пациентът трябва да е наясно с всички тези усложнения и ползи“, каза той.
По отношение на дълбоката мозъчна стимулация проф. Минкин подчерта, че в света има направени над 200 000 имплантации, като рискът е под 1%, но хората се страхуват от това. „Има две условия, на които трябва да отговаря пациентът, за да му се приложи този метод. Първото е да са минали 5 години от началото на болестта, а второто – да е достигнат определен брой дози лекарствена терапия, което предполага, че вече има странични ефекти от медикаментите“, каза той.
Проф. Минкин съобщи, че в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ разполагат с модерна апаратура за операция на мозъчни тумори и на хидроцефалия, получена по линията на „Българската Коледа“. „Това е интраоперативен ултразвук и се използва по време на операцията, за да се контролира каква част от мозъчния тумор е премахната. Тази технология е по-добра дори от ЯМР. Чрез нея може и да се навигира, когато се налага да се постави катетър в дадено трудно място в мозъка“, разказа неврохирургът.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
