Проф. Михайлов: Нещата в трансплантологията са сериозно изпуснати

„Огромният  проблем е, че голяма част от българските лекари не знаят какво е мозъчна смърт. 10% от починалите в интензивните отделения са в мозъчна смърт. Къде отиват тези хора?“ Това попита д-р Сибила Маринова, регионален координатор по донорство в област Велико Търново по време на кръглата маса "Значимостта на трансплантационните програми за системата на здравеопазването в Република България", която се проведе днес в Народното събрание.

По думите на д-р Маринова е необходимо да се създаде донор идентификация в България и да бъдат обучени не само координационните и трансплантационните екипи, но и всички лекари в трансплантационните бази.

Участниците в дискусията, чийто модератор беше зам.-председателя на парламентарната здравна комисия проф. Георги Михайлов, се обединиха около необходимостта от създаване на медицински стандарт по трансплантология, както и Агенцията по трансплантации отново да стане самостоятелна институции, като бъде извадена от състава на ИА „Медицински надзор“.

Дейността по трансплантациите се плаща от Министерството на здравеопазването (МЗ) на база отчетени фактури за направени разходи, като

за чернодробна трансплантация се плащат до 85 000 лв., а разходите над тази сума остават за сметка на болницата,

каза проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкретична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. Той беше категоричен, че в България има прекрасни специалисти, но трябва да се инвестира в инфраструктура и обучение на трансплантационни екипи.

Проф. Димитър Петков, кардиолог в столичната болница „Св. Екатерина“, заяви, че обучението в областта на трансплантациите на млади лекари в чужбина трябва да се финансира от държавата за повече от една година. Той каза още, че пациенти с поставено изкуствено сърце чакат с години за трансплантиране на истинско сърце, което води до усложнения на състоянието им, както и до високи разходи. Освен това според него е необходимо тези пациенти да бъдат третирани като трансплантирани пациенти по отношение на финансирането, тъй като разходите по тях при усложнение на състоянието им остават за сметка на болницата.

Според депутата от „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов

обучения се правят достатъчно, но хората нямат мотивация да се занимават с тази дейност

„Обществената и медийната среда влияят негативно на процеса. Агенцията по трансплантации вършеше сериозна дейност. Трябва да се промени финансирането на болните, които се готвят за трансплантация. Има нормативна празнота и в юридическия статус на трансплантационните екипи, която трябва да запълним“, каза той и категорично заяви, че държавата задължително трябва решително да застане зад решаването на този проблем.

Според доц. Боряна Аврамова от Клиниката по детска хематология и онкология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ подчерта, че финансирането на дейността трябва да е много по-високо, а особено внимание трябва да се обърне на финансирането на труда на медицинските сестри. По думите ѝ е нужно при предстоящи законови промени да се застъпи контролът върху резултатите от трансплантациите и отчетността. Д-р Байчева от СБАЛ по детски болести пък заяви, че е изключително жестоко е в 21 век да загиват деца заради невъзможност за трансплантация. „В УМБАЛ Лозенец детски трансплантации не се извършват от миналата година, а децата се пренасочват в чужбина“, каза тя.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев каза, че повечето обсъждани въпроси касаят МЗ. „Прави впечатление изключително малък брой донорски ситуации. Ако вдигнем броя на донорите обаче, ще трябва да вдигнем броя на трансплантациите, а екипите са малко. Ясно е, че е необходим нов стандарт, който да е работещ, както и че има проблем с финансирането. В едни болници обаче финансирането е проблем за мотивацията на екипите, а в други – за мотивацията при координаторите. Затова нека болниците, които имат визия за необходимата промяна по отношение на финансирането, да ни предоставят информация, за да можем да защитим сумите пред МФ“, каза д-р Грибнев. Той обаче отбеляза, че повече от

половината донорски ситуации в последната година са във Велико Търново, а в София, Пловдив и Варна такива почти липсват

 Финансирането на предтрансплантационния период, на трансплантационната дейност и на следтрансплантационното наблюдение на пациентите трябва да бъде включено в законовата уредба, а не да бъде разписано в наредби, категоричен беше проф. Михайлов в заключителното си изявление.

„Нужна е ресертифицирането на центровете трябва да се направи, защото има такива, които извършват трансплантации под минимума за година, добави той. Според данните за извършени трансплантации през 2020 г. и 2021 г. от държави със сроден на България човешки контингент е видно, че „нашите данни са повече от тъжни в сравнение с Австрия, Унгария, Хърватия, Словения. В Турция трансплантационната активност е 10 пъти по-висока“, каза той.

„Ние говорим за трансплантации, а не говорим за качество на трансплантациите, което е много сериозен въпрос. Нещата са сериозно изпуснати“, отсече проф. Михайлов.

Председателят на комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев пое ангажимент държавата да бъде част от усилията за подобряване на условията за трансплантации у нас.