Преди около 10 години статистиката у нас показваше, че честотата на бъбречните заболявания е 12,84%. За времето от тогава досега заболеваемостта се е увеличила заради вредните характеристики на нашето ежедневие и заради миграционния процес, който се осъществява в България. Това каза проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница и Председател на Българско нефрологично дружество, в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„Намалява младото население, което мигрира и се увеличава делът на хората над 60 години. У нас друг вреден фактор, който допринася за ръста на бъбречните болести, е лошото и неправилното хранене. Това си има финансово-икономическа причина“, добави той.
По думите му поради редица социални причини в другите страни има по-ниска честота на бъбречна увреда и там тя се движи малко над 5,5 на сто, но не повече от 7,5 на сто за цялата популация на съответните развити европейски държави.
„Най-големият дял е на хората, които не знаят, че имат бъбречно увреждане. Техният дял е най-голям сред хипертониците и диабетиците. По НЗОК се лекуват над 600 хиляди диабетици. Но това не са всички, има такива, които не са на медикаменти, а само на диетичен режим, такива, които приемат медикаменти, но понеже са евтини, не си правят труда да ги купуват по НЗОК. Хипертониците са над 1,2 млн. и те също не могат всички да бъдат обхванати. И при тях не е задължително да си пускат нужните изследвания за бъбречната функция - креатинин и албумин“, поясни още председателят на Българско нефрологично дружество.
„Българското нефрологично дружество подготвя до края на година нова статистика за процента на бъбречно увреждане сред населението. Това ще стане на базата на скрининг, като статистиката ще се извърши от нефролози и специалисти по медицинска статистика за цялата страна. Така ще може да се направи характеристика на развитието на бъбречните заболявания в нашата страна, съобразено с другите социални фактори като миграция и преживяемост.
По думите на проф. Паскалев заради дългата пандемия броят на пациентите на хемодиализа силно намалява, като най-вероятно и е имало и неприятни изходи. „Ако преди COVID имаше около 4500 души на хемодиализа, броят на тези пациенти постепенно спадаше и в момента още е по-малък, но вече отбелязваме и ръст. Този ръст е в резултат на увеличената болестност на бъбречни заболявания вследствие на COVID-19, което води пък до бъбречна недостатъчност при тези пациенти“, каза проф. Паскалев.
Той допълни, че COVID-19 и по време на активния си период е довеждал до бъбречна недостатъчност. „Дори да е стопирана за известен период, тя има непрекъснато прогресивен ход. Има значение да се забави ходът на прогресията, но няма как да се излекува състоянието или бъбречната увреда в резултат на COVID инфекцията“, поясни проф. Паскалев и допълни, че така остава невъзстановена нормалната бъбречна функция. Леко увредена има много бавна еволюция, прогресия, но за различен период от време задължително ще доведе до бъбречна недостатъчност.
„Не всеки, прекарал COVID-19, е задължително да има бъбречна увреда, но тежко прекаралите трябва да си направят пакета изследвания за бъбречната функция – особено ако по време на острия период на болестност е установено, че креатининът е бил завишен“, посъветва проф. Паскалев.
Той коментира и процента на бъбречните трансплантации у нас, като заяви, че те са в застой. Проф. Паскалев обаче подчерта, че има увеличаване на броя на бъбречно трансплантираните българи в чужбина.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
