„Веднъж годишно всеки трябва да си прави изследване на бъбречната функция, но ако има наследственост, това трябва да не се крие от другите родственици, за да се изследват и те“. Това каза пред БНР нефрологът проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Александровска“. По думите му това е изключително важно, за да има навременна диагностика и лечение, а у нас съвременните терапии са достъпни и дават много добър резултат.
Близо 13% на сто от хората страдат от хронично бъбречно заболяване, а една трета от болестите в нефрологията се предават по наследство, стана ясно от думите на проф. Паскалев.
Той обясни, че увреждането в тройката заболявания захарен диабет - бъбречно нарушение - хипертония е взаимносвързано.
„Когато някое от тези заболявания или усложнения се появяват, ние знаем, че автоматично се ангажират и останалите две системи“, посочи специалистът.
По отношение на нарушения на бъбречната функция много по-голямо въздействие има захарният диабет. При него има и ръст на заболелите - имаме 600 000 диабетици и 1 милион пациенти с артериална хипертония, но въпреки че захарният диабет е с по-малък брой пациенти, той задължително и много по-лесно уврежда бъбречната функция, подчерта проф. Паскалев.
Захарният диабет нарушава структурите на най-малката функционална единица на бъбреците – нефроните,
а колкото по-продължителен е диабетът, толкова повече са бъбречните увреждания, обясни той.
Проф. Паскалев подчерта, че у нас вече има модерни комбинирани терапии за лечение на захарния диабет и нарушената бъбречна функция. Освен тях има и допълнителни подкрепящи лечения, като достъпът на пациентите е улеснен по линия на НЗОК.
„Повече от 10 години тези медикаменти са доказали ефективността си в комбинираната терапия – и при диабета, кардиологични и бъбречни проблеми“, посочи специалистът.
„Когато вече имаме диагностицирани пациенти, ние нямаме проблеми в лечението.
Проблемът е да се мисли за заболяването преди това - т.е. да имаме скрининг.
Този процент - 13% пациенти с хронично бъбречно заболяване, сочи, че ние не уважаваме своята бъбречна система и не я проверяваме, не я изследване.
Това е нашата лична отговорност, никой не може да ме накара да се изследвам, нито министъра, нито Господ, ако аз това не го направя. Две изследвания – кръв и урина, дават перфектни резултати“, категоричен бе проф. Паскалев.
Той обясни, че скрининг за ХБЗ е провеждан в България преди 12 години, оттогава са и данните.
„Към днешния момент очакваме да се направи нов, по-мащабен скрининг, благодарение на Българското дружество по нефрология и усилията на нефролозите от цялата страна. Такъв пример е в Кюстендил, където с подкрепата и на местната власт в лаборатория се правят такива безплатни изследвания, като всеки може да отиде след работа и да си пусне това изследване“, посочи нефрологът.
За да стане факт националният скрининг, са необходими още средства, освен тези на дружеството, подчерта още проф. Паскалев.
