Министерският съвет прие Решение за предложение до президента на Република България за издаване на указ за награждаване на проф. д-р Пенка Переновска с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, и на проф. д-р Димитър Димитраков с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за заслугите им за развитието на медицинската наука и практика. Проф. Переновска е предложена за отличието заради заслугите ѝ в педиатрията и детската пулмология, а проф. Димитраков – за създаването и развитието на медицинската специалност „Нефрология“.
През 1973 г. проф. д-р Пенка Переновска завършва медицина в Медицински университет - София и започва работа в Първа детска клиника в УМБАЛ „Александровска“, където работи и до днес. Има три специалности - „Педиатрия“ (1986 г.), „Детска пневмология и фтизиатрия“ (2009 г.) и „Здравен мениджмънт“ (2008 г.). От 2004 г. е доцент, а от 2012 г. - професор в Катедрата по педиатрия на МУ - София. В периода 2008 - 2022 г. е началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Александровска“.
Научните й интереси са насочени към диагностичните възможности на бронхоскопията и бронхоалвеоларния лаваж при дена с хронични белодробни заболявания, вродени аномалии на дихателната система, муковисцидоза, астма при деца и влиянието на инхалаторни кортикостероиди върху растежа и теглото при деца с бронхиална астма, профилактика и терапия на острите респираторни инфекции и др. Има над 300 научи публикации и участия в български и международни научни форуми. Автор и съавтор е на 8 учебника. И понастоящем е ръководител на докторанти и на специализанти по педиатрия и по детска пневмология и фтизиатрия.
Сред големите научни постижения на проф. Переновска е провеждането на първото в Европа изследване на петте класа имуноглобулини и имуноглобулин съдържащи клетки на кръвта и в бронхиалния секрет при деца с различни хронични белодробни болести. Взема активно участие в създаването на интердисциплинарна група за проследяване на дихателната функция и обучение на деца с болестта на Дюшен.
Проф. Переновска е била заместник-председател на Българска асоциация по педиатрия и на Българска асоциация по детска пневмология. Съосновател е на Българското дружество по ваксинопрофилактика. Дълги години проф. Переновска е национален консултант, а към момента е главен координатор на Експертния съвет по педиатрия към министъра на здравеопазването.
Проф. д-р Димитър Димитраков е роден през 1941 г. в с. Богданица, Пловдивска област. През 1965 г. се дипломира във Висшия медицински институт - Пловдив. През 1974 г. започва преподавателска и научна кариера като асистент в Клиниката по Факултетска терапия към ВМИ Пловдив, където се хабилитира като доцент, а по-късно и като професор по нефрология. Той е доайен на нефрологията в България, основател е на първата профилирана клиника по нефрология и въвежда профилирано обучение по вътрешни болести в Медицински университет - Пловдив.
Като преподавател проф. Димитраков води лекции и практически упражнения на студенти по вътрешни болести, включително кардиология, гастроентерология, белодробни болести, хематология и нефрология. Бил е ръководител на 120 специализанта по вътрешни болести и по нефрология, рецензент за присъждане на научна степен в 28 конкурса и научен ръководител на 12 успешно защитени дисертации. Автор е на една монография, съавтор на 5 и главен редактор на 7 учебника по вътрешни болести и нефрология. Има 153 публикации в български периодични издания и 23 в чужди. Доказателство за научния му принос е неговият импакт фактор - 51.700 на публикациите, 443.488 на цитиранията или общ импакт фактор 495.188.
Научните му постижения са свързани с въвеждането на контролирана бъбречна биопсия чрез методите на венозна урография и ренална ангиография, въвеждането на микофенолат мофетил при лечение на пациенти с гломерулонефрит и имунни нефропатии, проучването на остеопротогерина като маркер за костна деструкция при пациенти с ренална остеодистрофия, определянето на клиничната характеристика и лечението на „уремично сърце“, въвеждане на радиоизотопната дилуция при изследване на хемодинамиката при бъбречно болни за определяне на степента на сърдечната недостатъчност, етноепидемиологично проучване на Синдрома на хроничната тазова болка и дефиниране на маркерите за диагностициране, въвеждане на полиморфен ДНК анализ за локализиране на генната мутация при поликистозна бъбречна болест, установяване на трети локус на гена на автономно доминантна бъбречна поликистоза.
