„Всеки пациент с астма трябва да има и индивидуален план за оптимално поведение в случай на влошаване на състоянието му“. Това каза пред БНР проф. Росен Петков, началник на Клиниката по белодробни болести в университетската болница „Св. Иван Рилски“.
По думите му, когато са налице ясни провокиращи фактори, той трябва да бъде информиран и обучен да ги избягва.
„Най-често провокиращите фактори могат да бъдат сезонни – цъфтежи на определени полени, дървесни алергени или неблагоприятни климатични условия като студен и силно влажен въздух. Вирусните инфекции също могат да провокират бронхиална хиперактивност. Някои хора имат специфична, професионална астма, свързана с работната среда, което означава, че те трябва да помислят и да сменят тази среда“, подчерта специалистът.
Проф. Петков акцентира върху необходимостта от поддържане на оптимална хигиена в дома и препоръча да се избягват килими, мокети и мъхести постилки, които задържат прах.
„Домашният прах е често срещан алерген, мухълът и плесените също имат силно алергизиращ ефект“, припомни той.
Специалистът бе категоричен, че българските пациенти могат да разчитат на прецизна диагностика на заболяването, както и на съвременно лечение.
По думите му, диагнозата се поставя най-често от пулмолози, алерголози и педиатри за децата.
„Често други респираторни алергии предхождат или съпровождат астмата – например алергичен риносинуит, но изявата й може да е предшествана от атопичен дерматит и екземи, има и вирус-индуцирани астми“, обясни пулмологът.
Препоръката му е при повтарящи се оплаквания от кашлица или задух, несвързани с инфекция, да се потърси съвет на специалист, а пациентите с тежка астма следва да потърсят помощ в центровете за астма, където състоянието им да се оцени и при необходимост да им бъде назначена биологична терапия.
