!
Петък, 29 Март 2024
22
май
6
 

22-26 май - Европейска седмица на общественото здраве

Проф. Пламен Димитров: Здравето е висша ценност, то не трябва да е политически оцветено

Всички проекти, в които НЦОЗА участва, освен че имат научна част, са със силно изразена практическа насоченост

Понеделник, 22 Май 2023 | 17:21:32 Невена Попова
6

Проф. д-р Пламен Димитров, дм е директор на НЦОЗА. Завършва медицина през 1988 г. През 2001 г. придобива магистърска степен по епидемиология в Мичиганския щатски университет, а през 2011 г. завършва магистратура по обществено здраве и здравен менид

Проф. д-р Пламен Димитров, дм е директор на НЦОЗА. Завършва медицина през 1988 г. През 2001 г. придобива магистърска степен по епидемиология в Мичиганския щатски университет, а през 2011 г. завършва магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт в МУ-София.

През 2004 г. защитава дисертационен труд по научната специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“. От 2008 г. е доцент, а от 2013 г. е професор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. Има придобити две медицински специалности - „Социална медицина и здравен мениджмънт“ и „Хигиена“.

Професионалните му интереси са в областта на здравната политика и здравния мениджмънт, социалната медицина, промоцията на здравето и превенцията на болестите, хроничните незаразни болести, епидемиологията и биостатистиката, оценката на здравните технологии, социалните детерминанти на здравето. Ръководител на проекти и програми на ЕС и СЗО. Автор и съавтор на над 150 научни публикации. Председател е на Експертния съвет по медицинската специалност „Социална медицина и здравен мениджмънт“ към министъра на здравеопазването.

Днес, в началото на Европейската седмица на общественото здраве разговаряме с проф. Димитров за ролята на НЦОЗА в системата на здравеопазването ни и приносите на неговите експерти за формирането на националната здравна политика.    

Проф. Димитров, днес се открива Европейската седмица на общественото здраве. Това е повод да Ви попитам защо това понятие в неговата същност и философия си остава чуждо и неразбираемо за българина?

Общественото здраве е обобщена характеристика на здравето на конкретното общество, което се разглежда като сложна динамична система от интегрално свързани помежду си компоненти, в тясна връзка и взаимодействие с останалите обществени и природни системи. Философията на общественото здраве се основава на разбирането, че здравето е не само лична, а и обществена отговорност.

Общественото здраве е свързано със здравето на цялото население, а не с това на индивида. Този холистичен подход включва наблюдение и изучаване на честотата на заболяванията сред населението, превенцията им и промоция на здраве, както и изучаване на детерминантите на здравето сред популацията и провеждане на целенасочени действия, насочени към промяната на индивидуалното поведение.

Важно е да се отбележи, че нашето здраве е зависимо от много фактори – генетични и биологични, фактори на околната среда, социално-икономически фактори, здравно поведение, достъпност и качество на медицинското обслужване. И тук е интересно да се обърне внимание, че според редица проучвания с най-голяма тежест за определяне на нивото на общественото здраве са социално-икономическите фактори – 40% от здравето на обществото зависи от тях, следвани от здравно поведение – 30%, генетични и биологични фактори – 10%, фактори на околната среда – 10%, достъпност и качество на медицинското обслужване – 10%.

Колкото и усилия да бъдат полагани от органите и специалистите, работещи в сферата на общественото здраве, промяната на начина на живот към по-здравословен е отговорност и задължение на всеки един от нас. Добро здраве в обществото може да бъде постигнато не само с развитие на мрежа от лечебни заведения и с увеличаващи се инвестиции в тях, но и чрез активни дейности на цялото общество, а не само на здравната система.

Това е и основният смисъл на общественото здраве. Може би част от проблема в нашата страна е, че хората като че ли не осъзнават напълно един от основните постулати за постигане на добро здраве, а именно, че грижата за него е дело на всеки един от нас. Като че ли сме свикнали за всичко да се грижи държавата и все очакваме друг да взема решения вместо нас.

Известно е, че НЦОЗА подава статистическите данни, въз основа на които се изготвя Годишният доклад за здравето на гражданите и изпълнението на националната здравна стратегия. Тенденциите, които съдържат тези доклади, съвсем не са благоприятни, освен това се оказаха устойчиви във времето. Кои от тях, от гледната точка на специалист по обществено здраве, бихте определили като най-обезпокоителни?

НЦОЗА извършва основната дейност по изготвянето на доклада, като координира и обобщава данните от различни институции, получени както от Министерството на здравеопазването, така и от други институции, извън системата на МЗ. В този смисъл ролята на НЦОЗА е не само да подава статистически данни за изготвяне на доклада, а и да ги анализира и представи в синтетичен вид. Както Вие отбелязахте, тенденциите, които съдържат ежегодните доклади, не са благоприятни и са устойчиви във времето, но едновременно с това се забелязват и някои положителни промени.

Най-обезпокоителни остават данните, отнасящи се до основните демографски и здравни показатели. Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, характеризиращи се с демографското остаряване – броят и делът на населението до 15-годишна възраст се запазва на почти същото ниво от 2020 г. и е 14.5% от общия брой на населението, като е по-нисък от същия за ЕС (15.1%).

Увеличава се делът на населението над 65 години, който през 2021 г. достига 21.7%. В 26 области на страната населението в тази възраст е повече от 1/5 от цялото население на областта. Демографското остаряване на населението е проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС. Средната продължителност на живота у нас е 73.6 г. и намалява в сравнение с предходната година, като остава и по-ниска от тази в ЕС – 80.1 г.

Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта (8.5‰), обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори, и остава по-ниска от средната стойност за ЕС (9.1‰), макар и да се доближава до нивото в повечето европейски страни.

Запазва се тенденцията за по-висока смъртност при мъжете, отколкото при жените и в селата, отколкото в градовете, със запазени териториални различия по области. Показателят за 2021 г. продължава да нараства спрямо предходната година – от 18.0‰ на 21.7‰ и остава значително по-висок от средния за ЕС – 11.9‰. България остава страната с най-висок стандартизиран коефициент за обща смъртност сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление през последните години.

В същото време достигнатото равнище на детската смъртност (5.6‰) продължава установената устойчива тенденция към намаляване, показателят за преждевременната смъртност намалява и е 20.3%, майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) също намалява спрямо 2020 г.

Обезпокоителни са данните, които се отнасят до разпространението на основните рискови фактори за здравето - тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена физическа активност, които са пряко свързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Данните от Националното проучване на факторите на риска за здравето, проведено през 2020 г., показват, че 39.4% от населението над 20 г. и 16.9% от децата на възраст 10-19 г. в страната употребяват никотинови изделия. На фона на намаляване на тютюнопушенето в ЕС, броят на пушачите в България се запазва стабилен. По отношение на употребата на алкохол 65.5% от лицата над 20-годишна възраст и 28% от децата на 10-19 г. консумират алкохолни напитки. България отбелязва значителен ръст на потреблението на алкохолни напитки през последните години, като се наблюдава увеличение с 8.1 л за периода 2010-2020 година.

Тревожен е фактът, че над 60% от населението на възраст над 20 г. са с недостатъчна физическа активност. Сериозен е проблемът с ниската физическа активност и при децата на възраст 10-19 години - 10% от тях не упражняват никаква физическа активност. При децата от 5 до 19-годишна възраст със свръхтегло и затлъстяване са съответно 32,0% и 12,8%. При лицата от 19 до 75+ годишна възраст със свръхтегло са 54,7% и със затлъстяване – 21,4%.

Докладът представя и данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.

С регулацията на специализираните медицински дейности в извънболничната медицинска помощ са обезпечени дейностите по профилактиката и диспансерното наблюдение за групите от населението, които се нуждаят от специални грижи. С всяка изминала година броят на лицата, включвани в регистъра на диспансерно болните, нараства спрямо предходната година и спрямо съответното предходно тримесечие, което води до нарастване със същия темп и на средствата, обезпечаващи този вид дейност.

Тенденцията на застаряване на населението като цяло и особено на осигурените лица води до по-висока необходимост от медицинска помощ. От друга страна, по-ниските доходи на част от лицата в тази група водят до негативната тенденция, свързана с незакупуване и неприлагане на предписаното извънболнично лечение, вследствие на което нараства потребността от болнично лечение.

Ръководите една голяма структура със сериозни ангажименти в сферата на здравеопазването, в частност на промоцията, превенцията и профилактиката. Промени ли се НЦОЗА през годините, стана ли той съизмерим в тези свои дейности си със сродните структури в Европа?

НЦОЗА има активен водещ принос при изпълнението на редица национални програми, планове и стратегии.

НЦОЗА извършва и разнообразна аналитична лабораторна дейност, както и информационно-аналитична дейност, чрез която се обезпечава информационното осигуряване на управлението на здравеопазването. Като орган на статистиката, съгласно Закона за статистиката, НЦОЗА е източник на официалната статистическа здравна информация у нас.

На Вашия въпрос – да, НЦОЗА действително се промени през последните години, предвид всички структурни промени, протекли под идеята за „оптимизиране на административните структури“, което от своя страна е свързано с разширяване на обхвата на дейността ни, но при значително по-ограничен щат на работещите по отделни и важни за общественото здраве направления.

Независимо от това по своите ангажименти НЦОЗА е напълно съизмерим със сродни институции в Европа. Центърът е член на Международната асоциация на институтите по обществено здраве – организация, обединяваща всички национални институти и центрове по обществено здраве в целия свят и на EuroHealthNet – организация, която обединява различни институции, работещи в областта на общественото здраве в Европейския съюз.

Ние участваме активно в дейността на тези организации и това членство ни дава възможност за обмяна на опит и за ползване на най-добрите практики. Сравнявайки нашата дейност с дейността на сродни институции, виждаме, че ние сме напълно съизмерими с другите водещи центрове по обществено здраве.

Трябва да се отбележи, че НЦОЗА освен научно-приложна е и обучителна организация, която организира обучението на специализанти и докторанти в няколко основни направления – социална медицина, хигиена, хранене и диетика и токсикология.

Нямате ли обаче усещането, че тези усилия остават някак зад кадър – неразпознати, недооценени, може би подценени?

За съжаление, трябва да се съглася с Вас. В настоящия си вид НЦОЗА е наследник на няколко самостоятелни национални центъра, които са преминали през редица процеси на окрупняване чрез обединения и присъединения – Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, Национален център по обществено здраве, Национален център по здравна информация и Национален център по наркомании.

Днес НЦОЗА е наследник на действително значими за нашата страна институции, които през годините са били окомплектовани със значителен брой висококвалифициран персонал, но, за съжаление поради редица политически решения, реализирани като „оптимизиране на административните структури“, се е стигнало до сегашната ситуация, в която един център обединява изключително разнообразни дейности в сферата на общественото здраве.

Бих казал, че НЦОЗА покрива голяма и много съществена част от сферата на общественото здраве, за която в страната няма алтернативни структури. Много странно звучи, когато някъде се каже – „Какво прави този Център?“. Съветвам всички, които правят такива изявления, първо да се запознаят с дейността на НЦОЗА - на нашия сайт има огромна по обем информация, да се поинтересуват малко повече, а не да сипят с лека ръка квалификации.

Освен това съм установил, че в очите на специалистите НЦОЗА се занимава само с това, което тях лично ги интересува. За някои НЦОЗА е само статистиката, която подава, за други е психичното здраве и зависимостите, за трети е лабораторната дейност, която извършваме, факторите на околната среда, майчиното и детското здраве, и т.н. Така че, когато се коментира дейността на НЦОЗА, е добре да се има предвид изключително широкият обхват на дейности, които се извършват.
Но може би трябва и време, и още по-усилена работа за утвърждаване на мястото и ролята на НЦОЗА в системата на здравеопазването.

НЦОЗА като институция е в непрекъснат контакт с Регионалните здравни инспекции - РЗИ. Според Вас достатъчно стабилни ли са те или кадровият дефицит засяга и тяхното функциониране и развитие?

Като структура на Министерството на здравеопазването, НЦОЗА е в непрекъснат контакт с органите на държавния здравен контрол (ДЗК), каквито са регионалните здравни инспекции (РЗИ). Заедно с тях ние извършваме дейности по оценка на здравния риск и опазване здравето на човека от въздействието на вредни фактори на жизнената среда; консултираме структурите на ДЗК при изпълнение на контролни дейности, свързани с методи за определяне на физични, химични и микробиологични параметри в различни среди и с оценката на качеството на компонентите на жизнената среда и здравния риск; изготвяне на препоръки и програми за предотвратяване и намаляване на риска за общественото здраве от неблагоприятно въздействащи фактори на средата.

Структурите на ДЗК активно съдействат и предоставят необходимата информация на НЦОЗА, с оглед изготвянето на обобщен годишен доклад за качеството на атмосферния въздух и здравното състояние на населението, и за обобщен годишен анализ на качеството на водата за питейно-битови цели и др.

И сега на Вашия въпрос, дали те са достатъчно стабилни, или кадровият дефицит засяга и тяхното функциониране и развитие?
COVID-19 пандемията ясно показа изключително важната роля на Регионалните здравни инспекции. Колегите от РЗИ бяха въвлечени в най-разнообразни дейности в борбата с инфекцията. Тогава се видя, че там работят висококвалифицирани специалисти, но се видяха и слабостите на системата, резултат от нейното недооценяване през последните години.

Кадровото обезпечаване в структурите, свързани с опазване на общественото здраве в страната, каквито са НЦОЗА, другите центрове по проблемите на общественото здраве, регионалните здравни инспекции, продължава да е недостатъчно, с най-голям дефицит на лекари и други медицински специалисти. Общият недостиг на специалисти в сферата на общественото здравеопазване излага на риск ефективното провеждане на всички дейности, засягащи както опазването на човешкото здраве и благополучие в частност, така и здравната сигурност на страната.

И тъй като подобряването на общественото здраве е водеща политика, трябва да се обърне по-голямо внимание за укрепването на структурите, работещи в областта, особено по отношение на човешките ресурси, които стават все по-малко и са в напреднала възраст. За да се запази устойчивото и пълноценно функциониране на цялата система на общественото здраве, са необходими целенасочени и устойчиви решения. Здравето на обществото зависи не само от наличието на лечебни заведения, но и от ефективни структури за опазване на общественото здраве.

В какви проекти участват експертите на Центъра в момента и какви са практическите резултати, които се очакват от тях?

НЦОЗА е основен изпълнител в редица международни проекти в рамките на Програмите за действие на Европейския съюз в областта на здравето по механизма „Съвместни действия“, след номинация от Министерството на здравеопазването. По този механизъм НЦОЗА е участник в съвместни действия в областта на превенцията на рака и други незаразни болести; действия, свързани със здравните детерминанти, със здравните неравенства, за контрол на тютюнопушенето, за превенцията на самоубийствата и добри практики за политики за психично здраве, за прилагане на валидирани най-добри практики в областта на храненето и др. Съвместно с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, НЦОЗА извършва дейности в областта на превенцията на употребата на наркотиците. Също така НЦОЗА участва и в проекти по програма „Хоризонт 2020“, като проект „RECOVER-E - Мащабно приложение на психично-здравни грижи, базирани в общността, за хора с тежки психични заболявания в Европа“.

НЦОЗА има участия и в проекти, финансирани от Фонд „Научни изследвания“: „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПСОВ в селското стопанство“; „Аерозоли, получени при конверсията на биомаса и техни органични екстракти – цитотоксичен и оксидативен отговор на моделни системи от белодробни клетки“; „Микробиом и състав на кърма: ключови фактори, роля и взаимовръзка с оралната и чревна микробиота при новородени деца“; „Сезонна динамика на приоритетен според новата Европейска директива за качеството на питейната вода токсин микроцистин-LR“.
Искам да отбележа, че всички проекти, в които НЦОЗА участва, освен че имат научна част, те са със силно изразена практическа насоченост. Резултатите от проектите имат пряко приложение в областите, в които те са изпълнявани.

В Европейската седмица на общественото здраве какви послания искате да отправите към българските политици?

Европейската седмица на общественото здраве е инициатива на Европейската асоциация за обществено здраве, подкрепена от Регионалния офис на СЗО за Европа и съфинансирана от Европейския съюз. Това е ежегодна инициатива, която започна през 2019 г. и продължава да се разраства.
Тя има за цел да повиши осведомеността относно общественото здраве и да насърчи сътрудничеството между обществената здравна общност в Европа, чрез създаване на доверие и иновативни начини за сътрудничество между всички професионалисти, допринасящи за общественото здраве на местно, национално, регионално и европейско ниво.

Тази инициатива е пряко насочена към политиците, с цел поставяне на проблемите на общественото здраве във фокуса на политиките, водени от тях.
Основното послание, което искам да отправя е, че здравето не трябва да бъде политически оцветено. Здравето е висша ценност, което за съжаление разбираме, че е така, когато то е загубено или е нарушено. Затова нека да го ценим и своевременно да полагаме всички усилия за неговото запазване и подобряване. Тук искам да спомена основната политика на СЗО – „Здраве във всички политики“.

Смисълът е, че постигането на добро здраве в обществото не е по силите само на здравния сектор. Всички сектори и структури, както държавни, общински, така и академични, неправителствени и др., трябва да работят заедно, за да се постигне добро здраве в обществото.
Друго, на което искам да обърна внимание, е, че в здравната система трябва много внимателно и премислено да се правят каквито и да е реформи, не че те не са необходими.

За да се постигне промяна в здравето на нацията, е необходим дълъг времеви период, така че не е реалистично в рамките на един управленски мандат да се очаква да се постигне и отчете значително подобрение в здравния статус на населението. Всички политики, които се залагат в здравната система, трябва да не зависят от субективни и тесни политически цели. Кадрите в здравеопазването, включително в сферата на общественото здраве, се изграждат за дълги години. Те трябва да бъдат непрекъснато развивани, мотивирани и пазени, тъй като всички знаем, че те са недостатъчни. Обществото и политиците имат важни задължения относно повишаване на общественото здраве и здравната сигурност. Само с обединени усилия може да започнем промяна в нивото на здравето на нашето общество в посока неговото устойчиво подобряване.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
MAtn

Хинков срам 23.05.2023 23:14:03

Сега кадърът на НЦОЗА Христо Хинков, като стане министър и с подкрепата на Околийски, който лъже, че е лекар и доцент Общественото здраве, ще цъфне и завърже......Ще цъфне и цялото здравеопазване....Ех, Околийски значт ли в централата на СЗО, че се месиш в политическите ундурми на страната?????????????????

Aна жалка си 23.05.2023 22:36:06

Ана сигурно си някоя от Икспертките от НЦОЗА, която движи някое жалко проект че и ни излага в чужбина

Ана 23.05.2023 09:30:37

Не съм съгласна с трите коментара по-горе. НЦОЗА е наистина единствената структура у нас, която прави нещо реално в областта на опазване на общественото здраве. В никакър случай това не е само статистика. В дирекциите и отделите на НЦОЗА работят много добри специалисти във всички основни области на опазване на здравето, допринасят съществено за подобряване на осведомеността на населението по проблемите на здравето, обучават специлаисти и представят страната ни достойно на европейско и международно ниво. Интервюто разкрива много добре същността на проблемите за опазване на общественото здраве. Жалко е само, че усилията на НЦОЗА наистина не са достъчно оценени от политиците. Добре би било повече от тях да прочетат това задълбочено интервюА

Директор 23.05.2023 09:07:06

Може ли директорът на НЦОЗА да тежи 140 кг и да пие по 2 бутилки вино.... И да говори за промоция на здраве....

Жалък 23.05.2023 09:01:58

Това е най-без личната структура в системата на здравеопазването. А по време на Ковид не си мръдна ха пръста. А Димитров е един обикновен мушмурок, който се нагажда.... Жалка история..

Гост 22.05.2023 22:44:01

Съгласна съм с всичко, само не с едно и то е че как е възприеман центърът НЦОЗА зависи от самия него и начина на публична комуникация на функциите


Всичко за коронавируса
Още новини
Американски лекари обучиха наши медици на първа помощ при сърдечен арест
29.03.2024 15:38:45

Американски лекари обучиха наши медици на първа помощ при сърдечен арест

Трима асистенти от Медицински симулационен тренировъчен център и трима лекари специализанти към К ...

БЛС за поредната атака срещу лекар: Необходима е промяна на обществените нагласи
29.03.2024 15:07:43

БЛС за поредната атака срещу лекар: Необходима е промяна на обществените нагласи

Българският лекарски съюз осъжда поредния случай на агресия над медицинско лице и изразява своята ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...