„Постковид синдромът засяга между 10% и 30% от преболедувалите, а на световен конгрес наскоро бе направена връзка между постковид синдрома, постваксинационния синдром и хроничното инфекциозно заболяване лаймска болест“. Това каза пред Нова Нюз инфекционистът проф. Георги Попов. По думите му тези три заболявания възникват по подобен механизъм и водят до реактиривиране на други хронични инфекции, причинени от вируси и бактерии, които човек носи в организма си. Също така това може да доведе до активиране на автоимунни заболявания, както и да увреди чревния микробиом.
„Един от най-често срещаните симптоми на постковид синдрома е хроничната умора. Диагностицирането и лечението на това състояние изисква сериозен и комплексен подход. Преди да се пристъпи към терапия, е необходимо да се проведе задълбочено изследване за наличие на вируси и бактерии. Важно е също така да се анализира състоянието на имунната система и да се установят евентуални вторични нарушения“, обясни проф. Попов.
По думите му, лечението на тези инфекции е предизвикателство. Докато при някои вирусни инфекции е възможно прилагането на етиологично лечение, при други се разчита предимно на патогенетично лечение, което може да бъде доста сложно.
Проф. Попов се спря и на едно специфично болестно състояние при децата – педиатричният неврописхиатричен синдром.
„COVID също може да играе роля в развитието на педиатричен невропсихиатричен синдром при децата. Все пак, този синдром по-често се свързва с други инфекции, причинени от вируси, включително лаймска болест, както и стрептококовата инфекция, която причинява педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване (PANDAS/PANS). При децата състоянието протича тежко, с внезапно настъпили обсесивно-компулсивни симптоми, повишена тревожност, дори мисли за самоубийство, нощно напикаване“, обясни специалистът.
Проф. Попов посочи още, че на проведения неотдавна симпозиум на International Lyme and Associated Diseases Society (ILADS) е бил отбелязан значителен напредък в диагностиката, лечението и профилактиката на лаймската болест и нейната хронична форма, която може да продължи повече от шест месеца. Въпреки че в научната общност има различни становища, се обсъждат подходи, включващи антибиотична терапия с редуване на няколко антибиотика и съвременни антибиотични комбинации, както и интегративни подходи.
„Интегративността на този процес е, че се съчетава с фитотерапия и билково лечение”, отбеляза проф. Попов.
Той се спря на ранното начало на сезона на кърлежите тази година още през март. По думите му активността им ще продължи до средата на юни, но се очаква и втори, по-кратък пик през септември и октомври.
„Характерен белег за острата лаймска болест е появата на еритема мигранс - червено петно, което се образува на мястото на ухапването от кърлеж. При появата на такова петно е изключително важно веднага да се пристъпи към лечение. Въпреки че ранното лечение е ключово, има и случаи на стари лаймски болести – ухапвания отпреди години, които изискват много сериозни и комплексни подходи на лечение. За съжаление, те невинаги са напълно успешни“, подчерта специалистът.
Според проф. Попов в България най-много кърлежи, заразени с причинителя на лаймска болест, се срещат в района на Централен Балкан - около Троян, Априлци и Севлиево.
„Ако прекарвате време на открито, особено сред природата, е добре да сте подготвени за среща с кърлеж. Препоръчително е да носите със себе си пинсета. Колкото по-бързо отстраните кърлежа, толкова по-добре. Ако кърлежът ви ухапе в града, е задължително да посетите спешен кабинет. След изваждането на кърлежа силно препоръчително е той да бъде изследван в лаборатория. Това може значително да улесни евентуално бъдещо лечение, ако кърлежът се окаже носител на лаймска болест“, препоръча проф. Попов.
