Проф. Поповска: Морфологичната картина при COVID-19 e същата като при SARS и MERS

„Не бива да сравняваме грипа с коронавируса в тежките му форми. Той понякога може да е по-тежък от леките форми на другите коронавируси, но в тежката форма на коронавируса грипът не може да се сравнява, тъй като той е биологичен патоген от друг клас. При него има разработена и ваксина, и успешна терапия“. Това каза в интервю за БНР проф. Савелина Поповска, преподавател и експерт по клинична патология, заместник-ректор на МУ - Плевен.

Проф. Поповска се спря и на темата за мястото на аутопсиите при болни, починали от COVID-19 и обясни как могат да се разграничат причините за смъртта, пациентът е бил с коронавирусна инфекция и придружаващи заболявания:

„Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Трябва да се отбележи, че морфологичната картина при COVID-19 e същата, като при вече познатите респираторни инфекции SARS и MERS. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното фоново и конкуриращо заболяване.

А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал от COVID-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква много характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта“.

Проф. Поповска обясни и причината международни медицински институции в началото на пандемията да излязат със становище, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при COVID-19.

„Това е така, тъй като има риск за персонала и обществото, затова се препоръчва тя да се избягва“, каза специалистката.

Тя бе категорична обаче, че ролята на патолозите в пандемия е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност.

„Такива указания у нас са разработени и са част от медицинската документация. Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност. Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове“, обясни патологът.

Проф. Поповска разказа и за опита, споделен от германски патолози. При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване те са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб.

„Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати.“

Според патолозите в Германия седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен, отбеляза тя.

В отговор на въпроса защо не се правят повече аутопсии в България, проф. Поповска посочи, че и преди пандемията броят на аутопсиите у нас не е бил висок. Причините са най-различни - нежелание на близките, липса на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, които не позволяват да се разпространява вирусът по въздушен път.

„В България не се правят виртуални аутопсии, това се прави във високотехнологични болници, например в Швейцария. При този вид аутопсии се използват специални рентгенови апарати, които дават изображение на конкретни участъци. Когато се намери нещо на образа, робот може да вземе точно от тази зона тъкан за изследване и да докаже каква е диагнозата в много безопасна среда“, обясни още патологът.