„За да осъществяваме оценка на глобалния сърдечносъдов риск, всеки мъж над 40 години и всяка жена над 50 години трябва да си правят профилактичните прегледи за риск от хипертония. Едно от най-важните сред тях, освен мереното на кръвното налягане, е липиден профил и кръвна захар, които се покриват от здравната каса.“ Това каза пред БНР проф. Арман Постаджиян, ръководител на Българската лига по хипертония и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна"-София.
Той подчерта, че с инициативи като Месеца за измерване на артериалното налягане и отбелязването на Деня на артериалната хипертония искаме да заострим вниманието към собственото им здраве. „В България има много добре изграден път на пациента. Всеки гражданин, който има общопрактикуващ лекар, подлежи на прегледи, които са свързани с оценка на неговия риск. За съжаление се оказва, че българите рядко ги посещаваме, а това е смисъла за по-ранното откриване на заболяването. Оттам насетне, когато човек е диагностициран, най-често е диспансеризиран, което му гарантира регулярност на прегледите в рамките на даден период от време, както и някои допълнителни изследвания“, каза проф. Постаджиян.
По думите му най-важното за добрият контрол на кръвното е, диспансерните прегледи да бъдат равномерно разпределени в рамките на цялата година, т.е. да не се допуска да има 6 месеца, в които пациентът да не е имал среща с кардиолога.
Данните сочат, че вече всеки мъж над 30 годишна възраст започва по-бързо да натрупва рисков профил и по-често прави инциденти. При жените този проблем започва след 50 годишна възраст и респективно натрупването на други рискови фактори. „Нека да припомним, че органите, които страдат при една хипертония са бъбрек, сърце, съдове. Затова при лечението на хипертонията, трябва да се изследва и холестероловия метаболизъм, ако има предиабет или диабет, за да се намали честотата на сърдечносъдови инциденти", заяви проф. Постаджиян.
Той подчерта, че при мъжете между 35 и 55 години има най-ниска честота на контрола на кръвното налягане, което показва, че малко по-трудно се дисциплинира мъжкият пол, не е склонен да приема медикаменти и да съдейства от г.т. на нефармакологичните мероприятия като здравословен начин на живот.
"Съвременните препоръки изискват ранно стартиране на прием на медикаменти при хипертониците и то на комбинираната терапия. За да се преодолее от една страна разочарованието на пациента, че точно едно хапче не е в състояние да се пребори с неговото кръвно, от друга страна при това заболяване имам комплексен механизъм и това е пътят към по-бърз и по-добър контрол на кръвното налягане. Терапията не трябва да се спира, тя е дългосрочна", каза проф. Постаджиян.
"У нас под 50 на сто от хората имат задоволителен контрол на артериалната хипертония. При нас се наблюдава и несъответствие между контролирани и честотата на сърдечно-съдови инциденти. Имаме в повече инциденти, отколкото би следвало по подобен контрол на кръвното налягане, който отчитаме. Това е именно, защото има дълги периоди, в които не се контролира кръвното налягане", допълни още кардиологът.
Наблюдава се общо нарастване на случаите, регистрирани с хипертония и увеличаване на пациенти с високо кръвно налягане в по-млада възраст - 45-65 г., т.е. подмладяване на болестта. „Всичко това се дължи главно на факта, че повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани с идентифицируеми рискови фактори на средата като свръхтегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност. Изследванията показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност“, допълни кардиологът.
Проф. Постаджиян посочи основни правила за мерене на кръвното налягане в домашни условия, като подчерта, че средната му стойност за хора под 80 години трябва да бъде под 135 на 85 . Това са последните ръководни правила.
"Имаме шанса за българските пациенти с хипертония НЗОК да е осигурила широк спектър от най-съвременните терапии. Определени политики на здравната каса благоприятстват изписването на фиксирани комбинирани терапии, имаме двойни и тройни. Важно е да преодолеем навика, че може да се лекуваме без хапче, или с половин хапче. Концепцията, че ще имаш три медикамента в едно хапче е сравнително нова, но тя заслужава своят съдба, защото има потенциала да промени към по-задоволителна контрола на това иначе тежко за контролиране заболяване", поясни още проф. Постаджиян.
