„Скринингът е един много мощен инструмент, който помага нещата да бъдат посочени, а после и да бъдат обогатени – с многото съвременни методи за образна диагностика, с биомаркерите, с които вече разполагаме. Скрининг за сърдечносъдови заболявания трябва да се организира и вече имаме успешни примери“. Това каза проф. Арман Постаджиян, Председател на Българската лига по хипертония, началник на отделение по Кардиология в УМБАЛ "Света Анна"София, в дискусията на XI-та годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“.
Той посочи, че не е правилно да се провежда единствено скрининг за артериална хипертония, а да се обръща внимание и на други рискови фактори.
„Това, което трябва да се знае, е, че рисковите фактори винаги действат в комбинация“, категоричен бе кардиологът.
Той подчерта, че при провеждането на скрининг трябва да се обръща внимание и на профила на пациента и на генетичната му предразположеност. Така например е подходящо да се обърне внимание на фактора предсърдно мъждене, ако пациентът е 70-годишен, и на наличието на фамилна дислипидемия дори и при по-млади хора, защото тя може да има много сериозни последици и в ранна възраст. В тази връзка проф. Постаджиян сподели случай от практиката си – 33 годишна жена с дете на 1 година, която е станала негов пациент поради миокарден инфаркт, без да е имала други рискови фактори като диабет или хипертония.
„Трябва да си даваме сметка, че детето на тази жена, която е обременена с фамилна дислипидемия, също е застрашено и към него е важно да се приложат адекватни мерки за превенция“, отбеляза той.
Проф. Иван Стайков, , медицински директор и началник на Клиниката по неврология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, също обърна внимание на добре познатите рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт – артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, липса на двигателна активност, и постави акцент върху още един, вече официализиран рисков фактор – сънната апнея, който също може да бъде навреме установен с наличните възможности на съвременното полисомнографско изследване.
Проф. Стайков подчерта като изключително важна мярка обхващането и прилагането на адекватна превенция при пациенти с транзиторни исхемични атаки, защото при тях рецидивите са много чести и много тежки.
Той каза още, че в България през последните 3-4 години има напредък по отношение на въвеждането на съвременните терапевтични подходи при исхемичен мозъчен инсулт – тромболитичното лечение и тромбектомията.
„Работим ръка за ръка с кардиолозите“, посочи още проф. Стайков.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов бе категоричен, че иновациите навлизат у нас, може би по-бавно и по-трудно, но не трябва да бъдем песимистично настроени.
„Имаме скринингови програми, има лостове, които се задвижват. Видял съм и много други страни, не трябва у нас се предлагат много повече неща, така че вървим напред“, обобщи д-р Брънзалов.
