Проф. Салчев: Изоставаме с въвеждането на телемедицината (Обновена)

България изключително много изостава с въвеждането на телемедицинските услуги. Това би спестило както време, така и голям човешки ресурс. Това каза управителят на НЗОК проф. Петко Салчев по време на уебинара “Е-решения за по-добро здраве” от поредицата “Капитал Здраве”.

Като пример той подчерта, че няма смисъл всяка болница да поддържа отделение по Образна диагностика, след като има възможност да се правят консултации в реално време и по снимки между различните болници. „Отдавна казвам, че болниците на бъдещето не са сгради и е крайно време да започнем да работим в тази посока, като инвестираме най-вече в човешкия фактор и телемедицината, вместо в сгради и кревати“, каза още проф. Салчев.

По думите му към момента НЗОК все още не успява да се възползва от дигитализацията, защото трябва да пренастрои цялата си система. „Мигрирахме огромен обем от данни между старите и новите сървъри, което води до забавяне на услугите ни, но това трябва да се случи до два месеца. Докато не се оптимизират процесите обаче, не може да сме се справили напълно“, каза проф. Салчев.  

Той допълни, че от тази година Касата ще има актюер, заради което било още по-наложително да има сигурен и постоянен достъп до базите данни. „Нужен ни е нов основен център за база данни, както и дублиращ, защото информацията е свръхчуствителна и трябва да бъде запазена“, подчерта управителят на НЗОК.  

В заключение той отбеляза, че електронизацията в здравеопазването не е панацея, тя ще подпомага хората, които взимат медицинските и управленски решения. И припомни, че трябва да внимаваме да не потънем в другата крайност - да заложим всичко на телемедицината, тъй като не бива да се губи връзката между лекарите, фармацевтите и пациентите. 

В приветствието си преди началото на уебинара председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова заяви, че трябва да се стремим през дигитализацията да постигнем подобрен досъп до здравни услуги и продължителна грижа. „Тя ни дава възможност да управляваме заболяванията. Преди да говорим за дигитализация обаче, трябва да говорим за интеграция както между медиците и фармацевтите, така и с пациентите“, каза тя.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM) Деян Денев пък заяви, че от години говорим за дигитализация на здравния сектор, но тази година пандемията ни е пришпорила и напредъкът в тази област е безпрецедентен. "Важно е обаче не само да сме бързи, но и дигитализацията трябва да се случи по възможно най-ефективния начин“, каза той.

Кампанията за стартирането на телемедицината в „Пирогов“ започна с една друга програма „Детско здраве“, която провеждаме вече 7 години. С екип специалисти прегледахме около 16 000 деца във всички големи градове на страната. Тогава видяхме нуждата и ползата от нашето участие не само за пациентите, но и за колегите ни, тъй като не навсякъде има всякакви специалисти“, каза УНГ-специалистът и председател на СЛК д-р Асен Меджидиев.   

„Ползата от тази телекомунакационна връзка с болниците в страната, която осигурихме е, че в „Пирогов“ има между 70 и 100 специалисти денонощно от всички специалности. Колегите от страната могат да разчитат на компетентно мнение по всяко време на денонощието. Разполагаме с възможност за  пренос на данни - изследвания и образна диагностика, както и с камери, които позволяват виртуален преглед“, разказа още той.