Проф. Салчев: Трябва да се намалят доплащанията, които са най-големи при лекарствата

Ще направя предложение за бързо преструктуриране на финансирането на НЗОК, но не финансирането изобщо, а вътрешното преразпределение на ресурсите, така че да отговорим на предизвикателствата на момента. Това заяви новият управител на Здравната каса проф. Петко Салчев пред БНР вчера.

По думите едно от големите придизвикателства пред самата Каса са затрудненията, които ще изпитат болниците зарати това, че ще поемат изключително спешни случаи и са забранени плановите приеми и плановите операции. „Голяма част от колегите ще пренасочат своята дейност за покриване на тази ситуация, а това ще окаже и влияние върху финансирането, тъй като вие знаете, че финансирането е на базата на преминал пациент“, каза проф. Салчев.

Той заяви, че планът му ще бъде разработен по такъв начин, че да бъдат покрити финансовите потребности на болниците, на извънболничната помощ, на общопрактикуващите лекари, така че те да могат както да функционират в тази обстановка, така и след това системата да може да функционира нормално. „След това ще започнат разговорите за бюджетната прогноза за следващата година, преструктурирането вътре в начините на плащане в НЗОК. Насочване повече пари към профилактиката и към първичната медицинска помощ. Освен това за мен един от нерешените проблеми в нашата система е така наречената „дългосрочна координирана грижа“, така че да отговаря и на демографската ситуация, и на така наречените „рискови групи“. Защото възрастното население се нуждае от повече дългосрочна и координирана грижа, във връзка с това, че ние застаряваме. Има рискови групи, които трябва да бъдат наблюдавани през по-дълъг период от време. Другото, което ще се опитам да предложа на Надзорния съвет и на МЗ и на НС, са мерки за намаляване на доплащанията в системата. Ние правихме няколко проучвания преди да заема този пост, видяхме къде са слабите страни при заплащанията. В системата основно те са в лекарствената политика и то лечението извън болниците, тъй като голяма част от населението страда от така наречените „социално значими заболявания“, реимбурсацията от страна на НЗОК е в нисък процент и тук се получават големите доплащания. Трябва да се помисли за актуализиране на позитивната лекарствена листа заедно с Националния съвет по цени и реимбурсиране“, уточни проф. Салчев. Той допълни, че общинските болници са тези лечебни заведения, които да осигуряват „координирана и дългосрочна грижа“.

Второто предизвикателство пред Касата, по думите на проф. Салчев, е плащането на помощните средства, което ще започне в средата на годината. „Там ще се изисква също много, много предварителна подготовка, така че системата да не изпита съответните трудности“, каза той.

По отношение на преразпределянето на финансовия ресурс на НЗОК за следващия договорен период, проф. Салчев уточин, че допълнително пари трябва да бъдат насочени към първичната извънболнична помощ, към дългосрочната грижа, така че ефективността към грижата на гражданите да бъде реална, а не да бъдели насочвани само и единствено към острите състояние и към лечебните заведения, които предоставят активна грижа за кратък период.

„Що се отнася до клиничните пътеки, още от 2003 година имам доста публикации, където казвам, че клиничните пътеки са елемент за оценка на качеството, а не на финансиране на системата. А и от 2004-та и до миналата година ръководех дирекция, която се занимаваше точно със стандарти, иновации и въвеждането на диагностично свързаните групи. Всяка година ние им изпращахме доклади на МЗ с процентите на себестойността, както на клиничната пътека, така превъртяна през диагностично свързаните групи, а и на отделната диагноза, така че тези разчети ние ги давахме. Голяма част от тях се ползваха при договорите, които сключваше НЗОК с БЛС, за да може да се види дали има разнопоставеност между различните клинични пътеки, диагнози и т.н. И тука ще се иска наистина допълнително работа, за да видим какво е относителното тегло на всяка клинична пътека, или евентуално възможности за прехвърляне на клиничните пътеки към диагностично свързани групи, както е написано в програмата на правителството“, каза проф. Салчев.

Той коментира и исканията частните болници да работят с обществени средства. „Смятам, че частните болници работят на равнопоставен принцип с всички останали болници при сключването на договорите с НЗОК. И там договорите се основават на това дали могат да приемат определен обем пациенти, дали могат да осигуряват изискванията по медицинските стандарти, дали отговарят на правилата на добрата медицинска практика и те не се различават от изискванията на останалите болници“, каза той.

В заключение проф. Салчев отново подчерта приоритетите си като управител на НЗОК. „Стабилизация на здравноосигурителния модел и ефективност. Това са ми приоритетите“, каза той.

Снимка: Надежда Ненова