Проф. Снежина Василева е дерматовенеролог в Клиниката по кожни и венерически болести при УМБАЛ „Александровска“.
Преподавател в Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския факултет в МУ - София.
Научните интереси на проф. Василева са насочени в няколко тематични области на съвременната дерматовенерология - автоимунни булозни дерматози; съединителнотъканни заболявания, лекарствено индуцирани дерматози, псориазис, атопичен дерматит и други инфламаторни дерматози, акне и розацея, инфекциозни дерматози, полово предавани инфекции
Днес разговаряме с нея по темата за полово предаваните инфекции (ППИ) и причините, които стоят зад тенденцията към непрекъснатото им повишаване, както и за възможните мерки за тяхното ограничаване.
Проф. Василева, в последно време данните на епидемиолозите сочат сериозен ръст на ППИ – гонорея, сифилис, хламидиаза, а България очевидно не прави изключени от общата възходяща тенденция за Европа, за която алармира ECDC. На какво се дължи това увеличение?
Факторите са много и всеки от тях води началото си от някаква съществена причина, свързана с начина на живот на съвременните хора и от друга страна – с прогреса в науката.
Днес хората са много по-освободени в поведението си, пътуват много, контактуват бързо и без проблем в социалните мрежи. Това само по себе си е предпоставка за повече случайни сексуални контакти, при това в много случаи става въпрос за небезопасен секс. Има и още една немаловажна подробност – срещат се много и различни сексуални практики, оралният секс е пример в това отношение. Той също е много рисков по отношение на полово предаваните инфекции, въпреки че опасността от него често е подценявана. Същото се отнася и за аналния секс.
От друга страна, диагностиката на полово предаваните инфекции вече е подобрена. В практиката навлизат нови тестове, част от тях дават бърз резултат, като цяло има много нови лабораторни методи, на които можем да разчитаме с голяма степен на сигурност.
Има ли определена възраст, в която ППИ се срещат по-често?
Много относително е да се говори за възрастов диапазон, най-малкото защото хората вече се чувстват по-млади и са сексуално активни дори и в по-късните декади от живота си. Лекарствата за еректилна дисфункция позволиха на мъжете да бъдат по-активни и в по-напреднала възраст. В същото време, различните методи за предпазване от нежелана бременност освободиха жената от неизбежния страх. Също така, при жените в по-зряла възраст сексът става по-освободен именно заради невъзможността да забременеят. Всички тези промени категорично допринасят за по-високата честота на ППИ напоследък не само при младите, но и в другите възрастови групи.
Естествено, рискът е по-голям в определени социални групи – например MСМ (мъже, които правят секс с мъже), като отново възрастта не е ограничение. При този контингент, както в Западна Европа, така и у нас, са присъщи някои по-рядко наблюдавани ППИ като лимфогранулома венереум, както и т.нар. маймунска шарка или маймунска вариола.
Навреме ли търсят засегнатите помощ, лесен ли е пътят на пациента до специалиста дерматовенеролог?
Преди всичко трябва да отбележим, че много от ППИ в началото протичат безсимптомно. Засегнатите нямат оплаквания, обичайният им ритъм на живот не е нарушен. Това определено е фактор, който води до закъсняло търсене на медицинска помощ. От друга страна, в много случаи се появяват неудобството, срамът, нежеланието за споделяне. И не на последно място, роля играе недобрата информираност за полово предаваните инфекции. Що се отнася до достъпа – логичният път е да се потърси съвет от личния лекар, но на практика това невинаги е случаят в нашата страна. Разбира се, може и директно да се отиде при дерматовенеролог, а в някои случаи мъжете се обръщат към уролози. Имала съм случаи, когато пациентите идват за преглед и първо споделят няколко други „несъществени“ оплаквания и едва в хода на консултацията „изплюват камъчето“ и споменават за страховете си от болест, придобита след сексуален контакт. У нас специалността е една и се нарича дерматовенерология, за разлика от други страни, където диагностиката и лечението на кожните болести е отделена от диагностиката и лечението на венерическите болести – полово предаваните инфекции.
Има ли новости в терапевтичния подход при ППИ?
В терапията на ППИ имат място както класически, утвърдени лекарства, така и модерни подходи, каквато е предекспозиционната профилактика с антиретровирусни препарати за предпазване от ХИВ, която обаче не предпазва от бактериални ППИ, каквито са гонорея, сифилис, хламидийна инфекция. Имаме и постекспозиционната профилактика, също като средство за превенция на ХИВ. През последните години се прилага и постекспозиционна профилактика с доксициклин срещу бактериалните инфекции, но тук възниква проблем с антибиотичната резистентност.
По отношение на превенцията е важно да припомня, че имаме две доказано ефективни ваксини – срещу хепатит B и папиломавирусната инфекция HPV, която у нас е достъпна вече дори и за момчетата.
От Вашия всекидневен контакт с хора, засегнати от полово предавана инфекция и семействата им имате ли впечатление за ролята, която играе стигмата за тяхното поведение и отношение?
Да, стигмата, за съжаление съществува и е голямо бреме за много хора с ППИ и техните семейства. За стигмата трябва да говорим като следствие от общата липса на добра информираност за тези заболявания. Определено трябва да се полагат усилия тя да бъде преодоляна и това може да се постигне с информационни кампании, насочени към цялото общество. Ето защо като лекар, дерматовенеролог, който се сблъсква с ППИ, препоръчвам да се инициира такава кампания, която да бъде организирана с участието на компетентни професионалисти в областта.
