Проф. д-р Васил Трайков е завършил медицина в МУ-София през 2000 г. с отличие. След дипломирането си е работил в Клиниката по нефрология към МУ-София и в Клиниката по интензивна терапия към ВМА. През 2002 г. след конкурс е назначен като ординатор в Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница. От 2004 г. е научен сътрудник в Лабораторията по Електрофизиология към Националната кардиологична болница. От 2008 до 2011 г. специализира в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията в Университетската болница в град Сегед, Унгария. През 2010 г. придобива специалност по Кардиология от университета в град Сегед, Унгария. През 2011 г. проф. д-р Трайков е сертифициран от Европейската асоциация по аритмии като инвазивен електрофизиолог и специалист в областта на кардиостимулацията. От 2011 г. е част от екипа на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, където ръководи Отделението по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация.
Автор и съавтор e на над 70 научни публикации в национални и престижни международни журнали. Има и множество участия в научни форуми в областта на кардиологията, инвазивната електрофизиология и електрокардиостимулацията. От края на 2016 г. е председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). От 2017 г. до 2020 г. е член на Комисията за научни документи към Европейската асоциация по аритмии. От 2020 г. е член на Комисията за Националните Дружества на Европейската Асоциация по Аритмии. Член е на Европейското кардиологично дружество, Дружеството на кардиолозите в България, Унгарското кардиологично дружество и на Европейската асоциация по аритмии. Председател е на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) за мандата 2022-2024 г. В момента е член на Управителния съвет на ДКБ с пряка роля за изработването на Националния план за сърдечно-съдово здраве.
Проф. Трайков, какво се случва с Националния кардиологичен план? За неговото създаване беше взето решение в края на 2023 г., а през 2025 г. беше публикуван Европейският кардиологичен план?
Европейският план беше приет през декември 2025 г. През тези години ние работихме усърдно, защото знаехме, че се готви общ Европейски план и защото вече имаше много сериозни инициативи в голяма част от европейските държави. Имаме чудесна колаборация с държавните институции. Идеята е съвместно с публичната власт и най-вече с Министерството на здравеопазването да разработим документа, за да може той да бъде съгласуван с всички заинтересовани страни и официално приет.
Ние, кардиолозите, сме експертите, които разработваме документа, но той ще мине първо през съгласуване в работната група на МЗ, както и заинтересовани страни, обединени в Националния алианс за сърдечносъдово здраве, в който членуват над 60 организации. Планът следва да получи широка обществена подкрепа. Документът е изключително задълбочен и обемен, което отнема време и усилия на експертите от ДКБ, но ще успеем да го финализираме и внесем в МЗ в скоро време.
Какви са основните цели на плана?
Засега той има пет основни приоритета – рисковите фактори за България и тяхната първична и вторична превенция, ранната диагностика и лечение, рехабилитацията и качеството на живот. За всеки от приоритетите ще бъдат посочени ясни мерки, които да предложим на властите. Добрата новина е, че във всички държави в Европа се работи сериозно, като в някои от тях такъв план вече функционира. Ние също се движим, бих казал, доста добре в тази посока.
Има ли национални специфики в нашия план в сравнение с европейския?
Разбира се. Европейският план дава насоки, но всяка държава има задачата да разработи комплекс от мерки и приоритети, които са специфични в зависимост от спецификите и потребностите на населението на държавата.
Какви са мерките, които трябва да бъдат приложени по отношение на първичната и вторичната превенция у нас?
Вторичната превенция е недопускане на развитието на вече съществуващо заболяване и контрола му или какво болните хора трябва да правят, за да не се разболяват още по-тежко, докато първичната превенция се отнася за цялото население или какво здравите хора трябва да правят, за да не се разболяват. Първичната превенция е многоаспектна, но най-основното е контролът върху рисковите фактори. На първо място той обхваща стила на живот. Тук влизат най-простите неща като достатъчна физическа активност и сън, спиране на тютюнопушенето и никотиновите продукти, редукция или елиминиране на употребата на алкохол, борба със затлъстяването и снижаване на наднорменото тегло. Това, което забелязваме е, че у нас в детска възраст и при подрастващите наднорменото тегло е изключително голям проблем, който трябва да бъда решен.
Следва контрол върху фактори като високия холестерол, добър контрол на кръвното налягане, контрол върху диабета, ако такъв е установен и не се е стигнало до сърдечносъдово заболяване. Всички тези фактори са обект на първичната превенция.
По отношение на затлъстяването и тютюнопушенето подкрепяте ли мерки като налагате на данък върху захарните изделия и увеличаване на цените на цигарите?
Лично аз, уверен съм и колегите от ДКБ, подкрепяме всички регулаторни мерки, които могат да подобрят борбата с употребата на никотинови изделия. Твърдо съм „за“ регулацията и строгия контрол. Например за никотиновите изделия, които включват освен цигарите, вейповете, нагреваемите устройства и други една от идеите, които биха могли да залегнат в плана, е да не се продават в радиус от един километър около училищата и университетите. По този начин ще бъде ограничен достъпа до тези изделия за подрастващите и младите хора. Също важна мярка би било да се изградят повече спортни площадки в общините. Но не кампанийно, а да бъдат организирани в система, която да работи за превенцията на ССЗ и затова смятаме, че ролята на властите е критична и те трябва да контролират прилагането на Националния план.
До момента държавата и конкретно МЗ са направили много, но е важно да създадем система чрез институционализиране на плана. Съществуват различни програми за профилактика и един такъв документ може да ги обедини в структуриран и работещ модел за по-доброто им приложение. Като експерти ние можем да дадем съвети и препоръки за други интервенции, които биха били полезни. Към момента за щастие говорим на един и същ език с публичната власт.
Съществуват няколко проблема по отношение на контрола върху заболяванията и един от тях е късното диагностициране. Как ще бъде решено това?
Всичко зависи от заболяването и спецификите му. При инфаркт на миокарда например диагностиката е много добра, когато пациентът разбере, че има спешен проблем и отиде моментално на лекар. Важно да има кампании за повишаване на вниманието към алармиращи симптоми. При мозъчният инсулт важи същия принцип. Много е комплексен проблемът, но обобщено можем да кажем, че има необходимост от кампании, насочени към самия пациент и заостряне на вниманието му към проблема. У нас, в сравнение с доста европейски държави, е много лесно човек да си направи изследвания и да бъде прегледан от специалист. Нужно е обаче да се промени манталитетът на хората, за да се постигне ранна диагностика и особено за населението на отдалечените райони.
Смятам, че макар и бавно наблюдаваме повишаване на информираността не само в големите населени места, но и в по-малките. Важно е обаче дори когато пациентът се чувства здрав, да се консултира с лекар регулярно. Системното проверяване на здравния статус е съществено. В това отношение платформата е-Здраве направи много. Напомнянето за профилактичните прегледи е критично важно и е добре колкото може повече хора да използват това приложение. Получавал съм съобщение да си направя конкретни изследвания или за издадено направление. Здравето е на първо място лична отговорност. Държавата и всички ние, като експерти, ще направим много, но хората сами трябва да положат усилията, за да са в добро здраве. Променя се манталитетът – все повече хора виждам да спортуват и все по-малко да пушат в големите градове, все по-малко хора злоупотребяват с алкохол. Все повече млади хора не допускат да са с наднормено тегло, четат, знаят за средиземноморската диета и знаят, че ултра преработените храни не са полезни.
Много често пациентите получават изключително добро лечение, но липсващите възможности за долекуване, рехабилитация и добър контрол на терапията, често го компрометират. Какво включва приоритетът „Рехабилитация“, заложен в Националния план?
В България пациентите имат достъп до огромна част от наличните в света методи за диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания. Казвам го абсолютно отговорно. През годините се направи много от страна на държавата, за да се постигне това. Има направления, за които има още какво да се направи като сърдечните трансплантации, лечението на терминалната сърдечна недостатъчност и т.н. В общия случай обаче българският пациент има достъп до сериозни ресурси и до добре оборудвани лечебни заведения, т.е. ние най-добре се справяме с лечението. Проблемите остават в областта нае рехабилитацията и действително, след като бъде изписан от болницата пациентът следва да получи продължаващата грижа за пълното си възстановяване, но това все още не се случва. С този проблем сме напълно ангажирани и работим усърдно по него, като в Националния план за сърдечносъдово здраве му е посветена отделна глава и редица мерки.
