Проф. Хинков: Необяснима ми е съпротивата срещу клиничните пътеки в психиатрията

В усилията си да върнем психичноболните пациенти в общността, направихме опит да създадем клинични пътеки в психиатрията. Този опит обаче срещна традиционния отпор сред колегите, което за мен е необяснимо, при положение че досега няма никакъв режим за контрол на случващото се в психиатричните болници. Това каза здравният министър проф. Христо Хинков по време на заседанието на Временната парламентарна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират.

Като пример за липсата на контрол министърът отново посочи младия пациент в ДПБ – Ловеч, който изгоря жив, защото беше вързан в изолатора по време на пожар. „Единственото, което можех да направя в тази ситуация, беше да уволня директора на болницата, което и направих. Той обаче сега жали заповедта за уволнението си, защото внезапно доби смелост от други неосъществени уволнения“, каза проф. Хинков.

По време на заседанието стана ясно, че има около 200 души, които дълготрайно пребивават в държавните психиатрични болници. По думите на директора на болницата в Курило д-р Цветеслава Гълъбова въдворяването на психичноболен пациент в болница често е равно на доживотен затвор. Тя посочи, че са имали пациент, който е живял в психиатрията 29 години, сега първенецът по престой е 14-15 години. „Условията в болницата са ужасяващи, там времето е спряло някъде около 60-те години на миналия век. На болните обаче в обществото се гледа като на човешки отпадък и нито близките им, нито институциите искат да се занимават с тях. В последните два месеца имахме два случая на отказ на лечение на наши пациенти, само защото са психичноболни. Ако не се вземат спешни мерки, инцидентите ще зачестят, защото и персоналът е малко и е прегорял“, каза тя.

Д-р Гълъбова съобщи още, че освен недостига на храна и лошите битови условия, в психиатричните болници има проблем и с лекарствата. „Истинските скъпоструващи терапии се предоставят на пациентите само в амбулаториите. Ние лекуваме с каквото има“, каза тя и допълни, че в България психичната болест е равна на социална смърт, защото хората знаят, че следва затваряне на вратите за всичко и се лепва клеймо.

„Ако изградим центрове за психично здраве в областните градове, ще може да започне истинска деинституционализация“, каза министър Хинков. Той припомни, че от МЗ са поискали в Министерството на финансите да направят корекция в Плана за възстановяване и устойчивост и средствата, предвидени за изграждане на 300 амбулатории да бъдат пренасочени към изграждане на центрове за психично здраве в градовете. Въпреки заявената подкрепа за преструктурирането от европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду, от нашето Министерство на финансите няма отговор на предложението.

Министърът каза още, че един от най-спешните за решаване проблеми е увеличаването на заплатите на медицинските сестри и лекарите, работещи в държавните психиатрични болници. В бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година не са предвидени средства за повишаване на тези възнаграждения, а от Министерството на финансите са отказали допълнителни средства.

Комисията задължи МЗ да направи мониторинг на държавните психиатрични болници и да установи към момента точния брой на дълготрайно пребиваващите в тях, както и поименен списък на лицата и мястото им на пребиваване. Депутатите гласуваха и Министерството на финансите да предложи осигуряване на средства за целево финансиране до края на тази година на държавните психиатрични болници, като бъдат предвидени и средства за издръжка на болниците.

По време на заседанието бяха представени данни от Националния център по обществено здраве и анализи, според които България е на последно място в Европа по осигуреност с психиатри. След останалите проблеми от НЦОЗА посочиха липсата на кадри, липсата на млади лекари, които да работят в държавните психиатрии, ниското заплащане, лошото оборудване.

Мониторингът на психиатричната помощ в страната, извършен през 2023 г. от НЦОЗА, показва както проблеми в структурата на психиатричната грижа, така и нормативни проблеми. Установени са нарушения на Закона за здравето, които показват, че съдилищата в някои градове изпращат пациенти на принудително лечение за шест месеца, а законовият срок е три месеца.

Концентрацията на психиатри е основно в университетските градове. Според анализа на НЦОЗА обаче удвояването на психиатричните легла в София няма да реши проблема,  а ще доведе до още по-лошо разпределение на персонала в страната.

Средната възраст на психиатрите в България към август 2022 г. е около 60 години. Очаква се до 15 години да има тежка криза, тъй като броят на влизащите в системата е изключително малък и няма да може да покрива оттеглянето на хората в пенсионна възраст. Жените в психиатрията са два пъти повече от мъжете, показват още данните от мониторинга. Това показва, че професията се феминизира, което пък води до намалено заплащане, смятат още от НЦОЗА.