Проф. Чорбанов: У нас вече започва да сработва колективният имунитет

Серотипът на вируса от Великобритания е с две основни мутации и е много важно да се знае, че при различните етноси и групи вирусът се движи по различен начин, което се дължи на специфичната среда, която осигурява генофондът на даден етнос. Това коментира пред БНР проф. Андрей Чорбанов, ръководител на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН. Ученият бе категоричен, че не трябва да се плашим предварително, преди да сме видели какво се случва, защото фактът, че един вирус е много по-заразен в една страна, не значи, че ще е такъв в друга - там може да е повече или по-малко заразен и това зависи от генофонда на населението.

Според проф. Чорбанов разхлабването на мерките е удачна мярка, а освен това много хора у нас – над 50%, вече са се срещали с други видове вируси от същата група и имат формиран преимунитет към коронавируси.

„Във всяко семейство, във всяка общност от работещи има хора, които са се срещали с вируса. У нас вече започва да сработва колективният имунитет“, смята проф. Чорбанов.

Той припомни, че сме свидетели на това как в други страни с драстични локдауни и по-дисциплинирано население като Великобритания, Дания и Германия ситуацията не е по-добра.

„Много може да се спори доколко мерките са ефективни. Хората се предпазват на обществени места, но в семейна среда това не е така“, каза специалистът.

Той коментира и ниския брой ваксинирани у нас – показател, по който страната ни е доста назад. "По брой ваксинирани сме доста назад и от една страна причината е, че получаваме малко ваксини", отбеляза той.

В Израел например, където ваксинират по около 200 000 души на ден, очакванията са, че до пролетта ще бъде ваксинирано с 2 дози цялото население и от март нататък няма да има заболеваемост, което ще е доказателство и за ефективността на ваксините, подчерта проф. Чорбанов.

По повод ваксината, по която работи екипът в БАН, имунологът обяви, че се очаква разрешение от агенцията, контролираща експеримента с лабораторни животни и когато това решение се получи, експерименталната работа ще продължи.

„В контакт сме с лаборатории, които да ни осигурят вирус, за да направим реални тестове за качеството на ваксините. Стандартната времева рамка е година – година и половина. Дори пандемията да е привършила, докато нашата ваксина стане готова, ако тя е преминала успешно всички тестове, то тази платформа за правене на ваксини може да бъде използвана много успешно във всякакви бъдещи случаи“, обясни ученият.