Проф. Милена Иванова - Шиварова, професор-биолог в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, УМБАЛ „Александровска“, е номинирана за член на УС на Европейската асоциация по имунология. Пред Zdrave.net проф. Шиварова разказва защо е важна номинацията й и какво ще допринесе за имуногенетиката и тъканното типизиране нейният избор на тази ръководна позиция.
Проф. Шиварова, Вие сте кандидат за член на Управителния съвет на Европейската асоциация по имунология. Какво би означавало това както за Вас самата, така и за българската имунология?
Управителният съвет включва членове от различни европейски страни, работещи в акредитирани лаборатории по тъканна съвместимост и имуногенетика. Включването ми там би било изключително престижно за нашата страна като цяло, за Александровска болница и за Медицински университет-София. Ръководството на асоциацията организира научната работа, обучението и акредитационната политика в областта на имуногенетиката. Европейска асоциация по тъканна съвместимост и имуногенетика има различни комитети. Една част от комитетите се занимават с дисеминиране на знанията в областта на тъканната съвместимост, имуногенетиката и повишаване на квалификацията на колегите, които са членове на асоциацията. Друг от комитетите се занимава с поддържане на акредитационна програма, която се изисква от различни програми за обмен на органи, различни трансплантационни програми, национални и международни. Включително и по нашето законодателство се изисква да имаме такава акредитационна програма.
Има комитет, който е свързан с технологията и стандартите, по които се работи. Има и научен комитет, който е свързан с организацията на научните конференции, с публикациите в специализираното научно списание на асоциацията. Работи се разностранно в областта на тъканната съвместимост и имуногенетиката и Управителният съвет взима решенията за насоките на развитие на работата в цялост.
През годините имах възможността да работя като член на комитета за обучение и като комисионер, организиращ акредитацията на лабораториите в Югоизточна Европа.
Пълното геномно секвениране включва ли се в имуногенетиката?
Да, припокрива се частично с имуногенетиката, но то дава информация за имунологичния репертоар. Доскоро техниките, с които разполагахме за генетичен анализ, даваха възможност за таргетно секвениране на определени гени. Сега, с NGS технологията, могат в една проба на един пациент да се анализират, да се секвенират различен брой гени, включително и целия екзом, т.е. кодиращите последователности или целият геном.
Така че всъщност имуногенетиката, информацията за генетичното разнообразие на нашите гени, кодиращите молекули с иммунологични функции, може също да се получи от пълното геномно секвениране. И някои научни публикации всъщност използват този подход. Има пациенти, има здрави контроли, при които е правено пълно геномно секвениране и със специален софтуер могат само да се екстрахират тези данни,които касаят гените на имунната система.
Генетичните изследвания се правят обичайно във връзка с таргетни терапии при лечение на определени видове рак. Изследването едно за цял живот ли е или чрез него може да се проследи и ефекта от терапията?
Има мутации, които са свързани с отключване на раковата трансформация на клетката.
Тези гени могат да бъдат най-разнообразни, в зависимост от това каква е неоплазията, какъв е механизма, по който се развива заболяването. Но също така, във фокуса на нашите научни проучвания от последните години, и това заляга вече и в протоколите за таргетна терапия, е изследването как имунната система може да повлияе и да модулира раковия геном. Представете си развитието на раковата заболяване като едно непрекъснато състезание от една страна между мутациите, които придобива раковата клетка и от друга страна между механизмите, с които имунната система противодейства на тази неограничена експанзия и метастазиране на рака.
Ние се съсредоточихме върху класическите HLA гени, защото те са много важни за представянето на тези неоепитопи - модифицирани собствени протеини, които са кодирани от тези гени, които са отговорни за неопластичното развитие на клетката. Т.е. всеки един неоантиген се представя чрез HLA молекулата и фактически HLA молекулите са паспорта, който показва дали клетката е здрава или е претърпяла някаква ракова трансформация. Имено това е подходът, който се използва в развитието на раковите ваксини - от една страна се използват пептиди, които се кодират от мутиралите гени, а от друга страна, за да могат да работят тези ваксини, те трябва да се представят през HLA молекулите на пациента, защото иначе няма да са видими за имунната система.
В България имахме няколко така интересни проучвания при различни видове рак, публикувахме някои данни. Въпреки, че това не е някаква нова концепция, нашите публикации предизвикаха значителен интерес в научната общност. При някои от заболяванията, например миелопролиферативните неоплазии, направихме един комплексен подход как се представят тези мутирали пептиди на имунната система и как тя може да модулира отговора спрямо раковата клетка.
HLA-гените са постоянни, но по време на малигнена трансформация в раковата клетка настъпват изменения, които могат да повлияват нивото на експресия и вида на протеините, които са кодирани от тези гени. И много често малигнените клетки потискат HLA молекулите, не ги експресират и по този начин те стават невидими за имунната система. Генът е там, но нивото на експресия може също да варира значително между нормалната тъкан и раковата клетка. Но по принцип, изследването за HLA се прави веднъж, то остава постоянно, но не така при мутациите асоциирани с рака
Доскоро генетичните изследвания бяха изпращани в лаборатории в чужбина, каква част от тях сега се правят в България?
Техниките, които са за генетичен анализ, стават все по-прости и по-достъпни.
Дори секвенционните анализи, които едно време бяха приоритет само на големите лаборатории, могат да се направят със съвсем малки апаратчета, достъпни като цена и с облекчени протоколи. Така че все повече лаборатории в страната започват да извършват генетични анализи. По отношение на имуногенетичните анализи, които се правят в областта на тъканно типизиране, HLA, класически и некласически гени, ние ги правим на място и не ги изпращаме в други лаборатории. Считам, че това е изключително важно за трансплантационната програма в България. Цялостното геномно секвениране изисква по-мощни апарати, секвенционни платформи, които по принцип са доста скъпи, както и самото изследване. Тогава, вече от гледна точка на икономическата целесъобразност, някои по-специфични генетични изследвания все още се изпращат в чужбина или се извършват в по-големи геномни центрове в България.
