Проф. д-р Екатерина Титянова и проф. Здравко Каменов сред наградените с „Питагор“

Изтъкнати наши медици бяха отличени с традиционните награди „Питагор“ на просветното министерство за съществен принос в развитието на науката.

Наградите „Питагор“се присъждат за десети път. Целта им е да се стимулират учените към значими научни постижения и успешна реализация на резултатите от фундаменталните и приложни научни изследвания в нашата икономика, съобщават от Министерство на образованието и науката. Те бяха връчени на български учени, научни колективи и организации в Националния археологически музей.

Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката  бе връчена  от министър Красимир Вълчев на проф. д-р Екатерина Титянова от СУ „Св. Кл. Охридски“- Медицински факултет, и на чл.-кор. проф. Илия Рашков от Института по полимери към БАН. Те получиха статуетка „Питагор“, грамота  и парични суми от по 6000 лв.

Проф. Титянова е ръководител на клиника „Функционална диагностика на нервната система“ при Военномедицинската академия и  ръководител на катедра „Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина и обществено здраве“ при Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден международен експерт за Централна и Източна Европа в лечението на мозъчни инсулти.

Проф. Рашков работи в областта на полимерите и полимерните материали, има 8 патента, 44 авторски свидетелства и е бил ръководител и водещ учен в над 50 научни или научно-приложни проекта.

„Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки, плакет и 8000 лв. получи проф. Здравко Каменов от Медицински университет – София. Проф. Каменов е ръководител Катедра по вътрешни болести на Медицински факултет, МУ – София. Той работи в областта на захарния диабет и свързаните с него ендокринни проблеми и диабетни състояния.

Голямата награда за млад учен - статуетка „Питагор“ и 12 000 лева, получи д-р Даниела Донева от ИЯИЯЕ – БАН. Тя е магистър по астрофизика и звездна астрономия и доктор по физика към Физическия факултет на СУ. Носител е и на Хумболтова стипендия за периода 2012 г.-2015 г.

Отличието за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки, плакет и по 4000 лв. получиха проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия – БАН, и проф. Славка Чолакова от СУ „Св. Кл. Охридски“ . Проф. Стоянова е ръководител на лаборатория „Интерметалиди и интеркалационни материали”. Научните й разработки са свързани с изследвания и търсене на нови икономически изгодни, безвредни и екологично съвместими презаредими батерии.

Проф. Чолакова е ръководител на катедра Инженерна химия и фармацевтично инженерство към Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски”. През периода 2015-2017, проф. Чолакова е публикувала 24 научни статии в списания с висок фактор на влияние.

Наградата за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки – плакет и 4000 лв., получи проф. Тодор Танев от СУ „Св. Кл. Охридски“. Научните му интереси са в сферата на стратегическото управление на обществените процеси. Автор е на 7 монографии и множество научни студии, статии и доклади.

Със същата награда за принос в същата област бе награден проф. Иван Младенов от Института за литература при БАН. Той е един от световно признатите специалисти по семиотика и по наследството на Чарлс Пърс.

Проф. Георги Вайсилов от Факултет по химия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски“, бе удостоен с награда „Питагор“ за успешен ръководител на международни проекти. Освен плакета, той получи и парична награда от 8000  лв. Научните интереси на проф. Вайсилов са основно в областта на квантово-химичното моделиране на каталитични системи. През периода 2015 – 2017 г. проф. Вайсилов е автор на 18 научни публикации с общ импакт фактор 133, една от които е в престижното списание Nature Materials. Проф. Вайсилов е водещ автор в 6 от тези 18 научни статии.

Наградата за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати,  плакет и 8000 лв. бе връчена на проф. Павлинка Долашка  от Института  по органична химия с център по фитохимия към БАН. Проф. Долашка и нейният колектив са доказали антивирусните свойства на нови гликопротеини, изолирани от морски и градински охлюви, срещу репликацията на Херпес симплекс вирус, тип 1, Епщайн-Бар вирус, Полиовирус тип 1, Коксаки вирус В1 и Респираторен синцитиален вирус.

„ВиЕмУеър България“ с управител Диана Стефанова спечели награда „Питагор“ за фирма с най-много инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, плакет и 4000 лв. „ВиЕмУеър България" ЕООД е софтуерна компания, която разработва и търгува със  софтуерни продукти и услуги за визуализация.

"ПИ ПИ ДИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с управител Светлана Спасова също получи наградата за фирма с най-много инвестиции в научноизследователска и развойна дейност,  плакет и 4000 лв. Дружеството извършва организиране и провеждане на научно-изследователска и развойна дейност в областта на естествените и медицински услуги.

Носителят на наградата „Питагор“ за значим принос на български учен, работещ в чужбина., който получи плакет и 8000 лв., е проф. Красимир Панайотов от Института по физика на твърдото тяло при БАН. Той е професор в Свободния Белгийски университет в Брюксел и член на Института по физика на твърдото тяло към БАН.

На церемонията бе връчена и наградата „Елзевиер“ за отлични постижения в глобалните научни изследвания за 2018 г., която се базира на научноизследователско проучване от приблизително над 100000 „изследователски теми“, в които научните изследвания в България имат значително и нарастващо глобално въздействие. Отличието получи проф. Валя Банкова от БАН и Институтът по органична химия с Център по фитохимия към БАН.

Наградата на Кларивейт Аналитикс за 2018 г. получи проф. Петя Осенова от факултет „Славянски филологии“ на СУ „Св. Климент Охридски“ за отлични постижения и влиятелност в областта на социалните науки. Цели 15 % от нейните публикации са в сред първите 10 най-цитирани в техните категории.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поздрави номинираните и отличени учени. „Мотивираме повече млади учени и постдокторанти за научна работа. В рамките на Председателството обсъждаме активно бъдещето на науката в глобализиращия се и по-динамичен свят, в който живеем. Очакваме науката да даде отговор и решения на предизвикателствата, пред които сме изправени“, заяви министърът. Той посочи, че страната ни се стреми да увеличава непрекъснато инвестициите в системата на научните изследвания, за да бъде съхранен и развит научният потенциал, както и да бъде обвързана българската наука с важните обществени задачи.

Тази година висшите училища и научни организации номинираха 44 свои изявени учени и колективи.  Средствата за парични награди „Питагор“ в размер на 80000 лв. са от програмата за оценка и развитие на научния потенциал за изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието на Министерството на образованието и наука за 2018 г.