Радослав Рангелов, MSc – молекулярен биолог и ембриолог в Медицински център Неовитро, докторант към Института по биология и имунология на размножаването (БАН)
Радослав Рангелов завършва бакалавърска степен през 2018г. по Молекулярна биология в Пловдивски университет ‘‘Паисий Хилендарски‘‘. Веднага след завършването си започва работа в медико-диагностична лаборатория по Клинична микробиология. През 2020 защитава магистърска теза по Микробиология и микробиологичен контрол към Софийски университет ‘‘Св. Климент Охридски‘‘. През годините трупа опит в лабораторната медицина в специалностите молекулярна генетика и диагностика, микробиология, вирусология и серология. Надгражда образованието си с ембриология и техники за асистирана репродукция към компетенциите си и от 2023 г. е част от екипа на МЦ Неовитро.2023 година се зачислява за докторант към Институт по биология и имунология на размножаването- БАН по научна специалност ‘‘Имунология‘‘ в секция ‘‘Репродуктивни ОМИКс технологии‘‘. Интересите му в Клиничната ембриология са насочени към техники за микроманипулация на ембрион и, преимплантационна генетична диагностика (PGD), митохондриална биология както и нови диагностични маркери.
Какво представлява спермограмата и какви показатели се измерват?
Спермограмата е основното и най-достъпно изследване за оценка на мъжката фертилност и здраве. Тя анализира качеството на еякулата и дава информация за броя на сперматозоидите, тяхната подвижност, форма (морфология), обем, pH, вискозитет, концентрация, а също и за наличие на възпалителни клетки или слепване между сперматозоиди. С други думи – тя е прозорец към мъжкото репродуктивно здраве.
Има ли различни видове спермограми?
Да, има. Най-често се започва със стандартна спермограма по критериите на СЗО – тя дава базовата картина за броя, подвижността и морфологията. Ако е необходимо по-детайлно разбиране, се прави разширена спермограма, където се оценяват виталност, наличие на имунологична реакция, възпалителни клетки и други показатели. При определени случаи се изследва и ДНК-фрагментацията, която показва качеството на генетичния материал, или се анализира оксидативният стрес. Това са тестове, които дават по-дълбока информация за потенциала на сперматозоидите да оплождат успешно.
Нужна ли е подготовка и как?
Да, за да имаме коректен резултат, подготовката е важна. Препоръчително е 3 до 5 дни въздържание от еякулация, избягване на алкохол, прегряване (сауна, горещи бани), тежки тренировки и стрес. Нормалният сън и хидратация също помагат. Така резултатът е най-близък до реалното състояние – ако подходим отговорно, получаваме честна снимка на собственото си здраве.
Кои професии и дейности крият риск за мъжката фертилност?
Рискови са професии, свързани с продължително седене, високи температури или контакт с химикали – например шофьори, IT специалисти, готвачи, заварчици. Вредни могат да бъдат и фактори като хроничен стрес, работа на смени, употреба на анаболни стероиди, тютюнопушене и прекомерен алкохол. Може да се каже, че сперматогенезата е като фино производство – протича добре, когато тялото се движи, охлажда се и живее в добър ритъм.
Какви технологии се използват при спермален анализ?
Класическият подход е ръчният микроскопски анализ – той дава възможност за прецизна визуална оценка от специалист. Все по-често се използват и компютърно асистирани системи (CASA), които анализират движението, траекторията и скоростта на сперматозоидите с добра точност. В допълнение има модерни тестове като ДНК-фрагментация, оксидативен стрес, HBA и други методи, които допълват картината, когато стандартната спермограма не дава достатъчно отговори.
Какви са нормалните стойности?
Нормите според последните критерии на СЗО включват обем над 1.4 mL, концентрация над 16 милиона сперматозоиди в милилитър, общ брой над 39 милиона, поне 32% прогресивно подвижни клетки и около 4% нормална морфология по Kruger. Важно е да се знае, че всеки организъм е различен – цифрите дават насока, но резултатът трябва да се интерпретира комплексно.
Какво препоръчвате, когато резултатът е извън норма?
Първо – не бива да се паникьосваме. Една спермограма е моментна снимка и често отклоненията са обратими. Препоръчвам да се обърне внимание на съня, движенията, стреса, храненето и теглото. Понякога промяната в начина на живот дава много по-голям ефект, отколкото очакваме. При по-сериозни отклонения е добре да се направи консултация с андролог или уролог и да се прецени дали са нужни допълнителни тестове или лечение. Лошият резултат не е присъда – той е шанс да разберем тялото си и да подобрим здравето си.
Може ли спермограмата да се приема като профилактично изследване и колко често е редно да се прави?
Да, и дори бих насърчил това. Спермограмата е прост, достъпен и информативен показател за мъжкото здраве. Тя може да открие проблеми още преди симптоми да се появят – хормонални нарушения, варикоцеле, възпалителни процеси, оксидативен стрес. Препоръчвам тя да се прави профилактично веднъж годишно, а при двойки, които опитват за бременност без успех – на всеки три до шест месеца.
Спермограмата е толкова основен показател за здравето на мъжа, колкото гинекологичният профилактичен преглед е за жените. Тя не е изследване само за двойки с репродуктивни трудности, а маркер за общото състояние на организма – хормонален баланс, възпалителни процеси, оксидативен стрес, метаболитно здраве. Дори без планове за родителство, мъжът заслужава да познава тялото си и да го следи редовно. Защото здравето не е тема, която се „отлага за после“, а най-добрата инвестиция в бъдещето.
