В първичната извънболнична медицинска помощ няма специфични изисквания към помещенията предвид дейностите по очни болести, които са допустими да се осъществяват от общопрактикуващите лекари. Конкретно са определени самите дейности, които могат да се осъществяват в практиката за първична медицинска помощ, като те са съобразени с пакета от здравни дейности, който се финансира от здравноосигурителната каса в първичната помощ. Това става ясно от проекта на Медицински стандарт по очни болести, публикуван на сайта на МЗ за обществено обсъждане.
В специализираната извънболнична помощ е възможно при определени условия да се осъществява оперативна дейност, като се допуска и осъществяване на дейности, определени за второ или трето ниво на компетентност, при съответствие с останалите изисквания към структурите в болничната помощ. „Това от една страна създава възможност за по-добър достъп на населението при запазване на качеството, а от друга – осигурява осъществяването на дейности по очни болести при по-малък разход на ресурси, предвид обстоятелството, че в извънболничната помощ тяхната себестойност е по-ниска от тази в болничната помощ“, се казва в мотивите към проекта.
Изискванията за осъществяване на дейността в болничната помощ са разделени на общи и специфични изисквания по нива на компетентност. Общите изисквания изчерпателно регламентират условията, при които трябва да се осигурява оперативната дейност по очни болести. Специално внимание се обръща на сформирането на хирургичния екип по „Очни болести“, като численият състав се определя от обема и сложността на оперативната интервенция. При малките операции е достатъчен само един лекар – оператор, а при операциите с много голям обем и сложност задължително се включва и един асистент или операционна сестра.
Определени са изискванията и към дейността на хирургичния екип, като се изхожда от квалификацията, заменяемостта и цялостната отговорност. В общите изисквания са регламентирани и отделните етапи в оперативната дейност, като са посочени изискванията към всеки един от тях.
Хирургичният екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до края на операцията (финалното адаптиране на оперативна рана и налагането на превръзка). Смяната на оператора по време на хирургична намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. Допуска се в структурите за обучение на лекари смяна на оператора с обучаващи се лекари в отделни етапи от операцията, но контролът и отговорността за това поема операторът.
В проекта е записано, че хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана самостоятелна операционна зала в сътрудничество с анестезиологичен екип, когато е необходимо присъствието на последния. Цялата отговорност се носи от оператора - ръководител на очния хирургичен екип. Функциите на "оператор" могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на очния хирургичен екип с по-ниска квалификация с достатъчно професионален опит, но само с разрешение на оператора - ръководител на екипа, в негово присъствие и под негово асистиране, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор, но носителят на отговорността за изхода от операцията не се променя.
Операторът може да бъде сменен от лекар с призната специалност по „Очни болести“ с по-висока длъжност в структура по „Очни болести“, с по-високо научно звание и/или научна степен, както и с по-голям клиничен опит в случаите, когато той не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи успеха на операцията и/или здравето на пациента.
За дейностите от първо и второ ниво на компетентност са необходими минимум двама лекари, като за първо ниво поне единият трябва да е с призната специалност по „Очни болести“, а за второ – и двамата трябва да са специалисти по „Очни болести“. За трето ниво необходимите лекари са трима, като и тримата трябва да са специалисти по „Очни болести“. „Тази градация в броя на лекарите и на специалистите, според нивото на компетентност, е свързана с обема и сложността на осъществяваната дейност, включително и оперативна, както и с необходимостта да има заменяемост при отсъствието на някой от лекарите. Изискуемата апаратура също съответства на дейността, която е допустимо да се осъществява на всяко от нивата на компетентност“, пише в мотивите.
За първо ниво на компетентност на клиника по очни болести се изисква един лекар с призната специалност по „Очни болести“, минимум 100 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 12 операции на 1 болнично легло годишно. Осъществява се пълен обем хирургични дейности, отговарящи на клиничната компетентност и квалификация на специалистите и оборудване, съответно на специфичните изисквания на оперативните дейности - операции с малък, среден, голям и много-голям обем и сложност;
Второ ниво на компетентност изисква двама лекари с призната специалност по „Очни болести“, минимум 200 преминали болни на лекар със специалност и от които, за болнична помощ минимум 28 операции на 1 болнично легло годишно и най-малко 30% от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия). Трето ниво на компетентност изисква трима лекари с призната специалност по „Очни болести“ и минимум 600 преминали болни и минимум 50 операции на 1 болнично легло годишно, като най-малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия). Съобразно възможностите на структурата се осъществява лечение на очни заболяванията, като се извършват и рутинни операции на поне две от следните заболявания: заболявания на ретината, хирургично лечение на глаукома, трансплантация на тъкани, рефрактивна хирургия, пластично-реконструктивна и естетична хирургия на лицето (в това число окото и придатъците му), спешни състояния - терапия и хирургия, детска офталмология, вкл. страбология.
В стандарта са регламентирани и спешните състояния, които трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от всички лечебни заведения, в които има разкрита структура по „Очни болести“. Лекарят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ преценява за всеки конкретен случай дали състоянието на пациента позволява лечението да се проведе в амбулаторни или в редки случаи изисква стационарни условия. По негова преценка могат да бъдат определени като спешни и други очни заболявания извън упоменатите в Наредбата.
Спешни очни състояния са травми и изгаряния - перфорация на очна ябълка (със или без чуждо тяло); тъпа травма със засягане на придатъците и очната ябълка; термично изгаряне - III А и Б и IV степен; химично изгаряне - III А и Б и IV степен; комбинирани лицеви фрактури със или без значима кръвозагуба със засягане на окото или придатъците му огнестрелни рани със засягане на окото или придатъците му. Към спешните състояния се включват още остър глаукомен пристъп; малигнена глаукома; остра съдова непроходимост на артерия централис ретине (ОСН на АЦР); исхемична невропатия на зрителния нерв; остра съдова непроходимост на вена централис ретине (ОСН на ВЦР); абсцес на роговицата; роговична язва (със и без десцеметоцеле); ендофталмит; флегмон на орбитата и горно регматогенно отлепване на ретината с лежаща макула.
Удовлетвореността на пациента (доверие и комфорт) е включена като критерий за качество на лечебната дейност по специалността „Очни болести“. Сред останалите критерии са икономическа и социална ефективност; равенство на шансовете (социална справедливост); приемлива цена (съотношение полза:цена); достъпност и своевременност; адекватност; крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус).
Пълния текст на проекта може да видите тук.
