Рискът от смърт при хората, които доброволно даряват бъбрек, след трансплантацията е много по-малък, отколкото се считаше досега, сочи научно изследване, цитирано от БТА, която се позовава на Асошиейтед прес.
Проучването проследява 30-годишния период на живо донорство на бъбрек и установява, че до 2022 г. по-малко от 1 от всеки 10 000 донори е починал в рамките на три месеца след операцията. До сега центровете за трансплантация използват по-стари данни, които посочват риск от 3 смъртни случая на 10 000 живи донори.
„През последното десетилетие операционната зала стана много по-безопасна за живите донори“, каза д-р Дори Сегев, хирург по трансплантации към медицинския център „Лангон Хелт“ в Нюйоркския университет (NYU Langone Health). Той е съавтор на проучването, публикувано в изданието на Американската медицинска асоциация (JAMA).
„По-новите хирургични техники са основната причина за този успех“, допълни Сегев и призова за по-добро осведомяване и безопасност. Хирургът също така се надява, че тази информация може би ще увеличи интереса към донорството. Той смята, че реципиентите на трансплантации са по-притеснени, отколкото самите донори.
Хиляди хора умират всяка година в очакване на трансплантация на органи. Възможно е живите донори да дарят един от двата си бъбрека или част от черния дроб. Това е единственият орган, който се възстановява.
Екипът на Нюйоркския университет анализира данните за повече от 164 000 живи донори на бъбреци в САЩ от 1993 до 2022 г. и открива 36 смъртни случая след операция. Най-застрашени са били донорите мъже и тези с анамнеза за високо кръвно налягане.
Само пет от тези смъртни случаи са настъпили от 2013 г. насам. Този период съвпада с преминаването на центровете за трансплантации в САЩ към минимално инвазивно отстраняване на бъбреци, както и с приемането на по-добър начин за спиране на кървенето от бъбречната артерия.
„С течение на времето това е нерискова операция, която е станала още по-безопасна, което е важно да се знае от бъдещите донори“, казва д-р Амит Тевар от Медицинския център на университета в Питсбърг. Той подчертава, че има и дългосрочни рискове, които трябва да се вземат предвид. Например дали се очаква останалият бъбрек на донора да издържи до края на живота му.
Рискът донорът по-късно да получи бъбречна недостатъчност също е малък и зависи от фактори като затлъстяване, високо кръвно налягане, тютюнопушене и фамилна обремененост с бъбречни заболявания. „Няма такова нещо като донор с умерен или висок риск – или си перфектен, или не си“, добавя Тевар.
Някога лекарите са смятали, че младите хора са идеалният жив донор. Но Сегев обясни, че се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на по-възрастните живи донори.
Ако жив донор по-късно получи бъбречна недостатъчност, в САЩ той получава предимство за трансплантация, отбелязва Асошиейтед прес.
