Жалбите и сигналите на гражданите до омбудсмана, в които се поставят въпроси, свързани с правата в здравеопазването през 2023 г., са с 23% повече спрямо 2022 г. , но по-малко от предходните две години, което се дължи на COVID пандемията. Това показват обобщени данни, представени в Годишния доклад на омбудсмана за 2023 г., публикуван на електронната страница на институцията.
Оттам уточняват, че по време на пандемията и въведените временни противоепидемични мерки гражданите масово са изразявали несъгласие с тях и са посочвали, че са нарушени техни права и свободи.
Общо 776 са жалбите и сигналите, подадени към омбудсмана през изминалата година, срещу 631 през 2022 г., сочат данните от доклада.
Броят на жалбите и сигналите по повод медицинската експертиза са 175, качество на медицинските услуги – 60, достъп до медицински услуги – 56, достъп до лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни – 318, здравноосигурителни права – 33, промоция и профилактика, имунизации, здравен контрол – 8, достъп до здравна информация – 4, а сигнали по други поводи са подали 122 граждани.
В голяма част от жалбите и сигналите е поставен повече от един проблем, като за целите на статистиката е изведен само водещият, поясняват от институцията.
Във връзка с 423 жалби и сигнали са отправени препоръки към отговорните за разглеждането и решаването на проблемите органи и институции, преобладаващата част от които са изпълнени изцяло или частично. Следва да се има предвид, че немалка част от препоръките са отправяни към повече от един орган или институция, от които зависи решаването на проблема, допълват оттам.
Анализът на омбудсмана показва, че недостатъчният брой общопрактикуващи лекари и неравномерното им разпределение на територията на страната, както и възрастовата им характеристика и неблагоприятна тенденция в бъдеще са повод за безпокойство.
„Омбудсманът смята, че са необходими стратегия и мерки за осигуряване в дългосрочен план на достатъчен брой общопрактикуващи лекари, като същевременно се обсъдят и регламентират начините за гарантиране на реален достъп на пациентите до медицинска помощ извън работния график на ОПЛ“, се казва в доклада.
Анализът на резултатите от извършените проверки в спешните структури също показва, че недостатъчният медицински персонал в центровете за спешна медицинска помощ, съответно брой на дежурните екипи, е основна причина за забавянията, както и проблеми при осъществяване на телефонния триаж, смятат от институцията. Оттам отбелязват, че в редица случаи граждани изразяват недоволство от случаите на продължително чакане пред спешните отделения на болниците и забавени хоспитализации. Анализът показва, че сред причините е и липсата на актуална информация за свободните легла по специалности, самонасочване по спешност към болница, в която няма спешно отделение или структура по необходимата специалност, но за съжаление и подбор на пациентите от някой болници, се посочва още в доклада.
Наблюдава се неравномерно разпределение на специалистите на територията на страната, както и недостиг на специалисти по определени специалности, отбелязват от институцията. Оттам допълват, че според изложеното в жалбите и сигналите, специалистите рядко посещават пациентите в дома им, което води до сериозни затруднения, най вече за хора с увреждания, неподвижни и трудноподвижни пациенти,
Според омбудсмана въведените лимити ( регулативни стандарти) на броя на издадените направления за консултация и съвместно лечение от специалист, също са сред причините за затруднения достъп на гражданите. Не на последно място следва да се отбележи наличието на жалби и сигнали по повод недостатъчния брой дентални дейности и нивото на заплащането им от НЗОК, се казва в доклада.
Неравномерното разпределение на болниците на територията на страната и концентрацията им в големите градове в редица случаи е причина за затруднен достъп на пациентите от малки и отдалечени населени места до болнична помощ, е друг важен извод в документа. Според омбудсмана основателен повод за жалби и сигнали от граждани е неосигуреният достъп до долекуване, продължително лечение и рехабилитация с достатъчен обем и продължителност, както и липсата на палиативни грижи, заплатени с публични средства, в това число и за деца.
Многобройни са жалбите и сигналите, свързани с организацията на ТЕЛК и неприемливо забавяне на решенията на комисиите, затруднен достъп до лекарствени продукти и медицински храни, както и с организационни проблеми, свързани с лечение в чужбина.
Омбудсманът отправя и 10 общи препоръки за подобряване дейността в сектор "Здравеопазване".
С доклада на омбудсмана можете да се запознаете тук.
