Общо 7 907 128,92 евро са предвидени за изпълнение на Програмата за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в Република България 2026-2030. Това става ясно от проекта на Програмата, публикуван на уебстраницата на Министерството на здравеопазването (МЗ) за обществено обсъждане.
Програмата цели намаляване на новите случаи на сексуално предавани инфекции, укрепване на националните референтни лаборатории за диагностика на ХИВ и СПИ, укрепване на КАБКИС, подобряване на комуникацията с рисковите групи относно профилактиката и превенцията на СПИ, намаляване на стигмата и дискриминацията на хората с тези болести, подкрепа за живеещите с ХИВ, както и подобряване на качеството и използването на данните за СПИ и националната информационна система за СПИ.
Всички тези цели са заложени като стратегически в Програмата, а за изпълнението им през следващите пет години са предвидени равни суми от по близо 1,6 млн. евро годишно.
Изпълнението на Програмата до момента сочи, че
страната ни има напредък, но са нужни допълнителни усилия,
отчитат от МЗ. Към момента изготвените модели за България посочват, че общо за цялото население, приблизително 88% от живеещите с ХИВ у нас са узнали своя ХИВ статус; 71% от живеещите с ХИВ, които са узнали своя ХИВ статус, получават антиретровирусна терапия (АРТ); 95% от живеещите с ХИВ, които получават АРТ, са с потиснат вирусен товар.
Същевременно, за да се смята епидемията за контролируема според универсалния измерител за контрола над нея, процентите и в трите категории трябва да са 95.
Данните сочат, че
броят на живеещите с ХИВ лица в страната в края на 2024 г. наброява приблизително 4000 души,
като са включени и тези, които все още не са узнали своя ХИВ статус, както и са премахнати докладваните случаи на починали лица с ХИВ инфекция.
За периода 2010-2024 г. се наблюдава постоянен и плавен ръст на хората, живеещи с
ХИВ в България, отчитат от МЗ. Според ведомството това се дължи на подобрения достъп до качествено лечение, както и устойчивото ниво на нови инфекции. Кривата не бележи резки скокове, което означава, че разпространението на ХИВ е относително концентрирано сред определени общности в повишен риск от заразяване и контролируемо към настоящия момент, а ХИВ-заразените лица ще продължат да нарастват до 2030 г., прогнозират от ведомството.
Броят на новорегистрираните случаи бележи постепенно увеличение, като през последните 10 години се откриват не по-малко от 200 новоинфектирани лица с ХИВ на година, което може да се обясни с разширяването на достъпа до безплатно и анонимно изследване, особено сред рискови групи, смятат от МЗ. От там все пак отчитат, че липсата на значителен спад подчертава нуждата от засилени превантивни мерки и специализирани кампании сред групите в най-висок риск от инфектиране.
Макар и с постоянна тенденция на спад от 2010 г. насам,
смъртността от СПИН през последните години след COVID пандемията отново нараства,
сочат данните на МЗ.
Данните относно СПИН-свързаната смъртност в страната показват двойно намаление за последните 15 години: към 2010 г. са умирали средно 78 лица със СПИН годишно, докато към 2024 г. тази бройка е средно 40 случая. Въпреки това, определен брой смъртни случаи продължава да се регистрира всяка година, главно поради късно откриване на инфекцията и съпътстващи заболявания (т.нар. опортюнистични инфекции). Влиянието на пандемията от COVID-19 може да обясни забавянето и дори преобръщането на тенденцията за изявен спад в смъртността, свързвана със СПИН след 2020 г., смятат от Министерството на здравеопазването.
Конкретно
за 2024 г. новорегистрираните случаи на ХИВ в България са 284,
което представлява заболеваемост 4,4 случая на 100 000 население. Най-висока е заболеваемостта във възрастовата група 30-39 г. – 11,8 заболели на 100 000 население (91 случая), следвани от възрастовата група 20-29 г. – 10,99 заболели на 100 000 население (61 случая) и възрастовата група 40-49 г. – 8,17 заболели на 100 000 население (77 случая). Относителният дял на заразените мъже е 78%.
Цялата статистика за ХИВ и останалите сексуално предавани инфекции, отчета на свършеното в рамките на предходната петгодишна Програма, както и подробно разписаните стратегически и оперативни цели на Програмата за 2026-2030 г. вижте тук. С Плана за действие към програмата можете да се запознаете тук, а с финансовия план – тук.
