Близо 188 000 случая на деменция в САЩ всяка година може да са причинени от замърсяване на въздуха, сочат данни от американско проучване, публикувано в JAMA Network Open.
Според изследователски екип лошото качество на въздуха, причинено от горски пожари и селскостопанска дейност, има най-силна връзка с повишен риск от болест на Алцхаймер и други видове деменция по-късно в живота.
Учените отдавна предупреждават, че те се дължат и на замърсяването на въздуха.
Въпреки че проучванията свързват общото лошо качество на въздуха с още редица здравословни проблеми, новото изследване предлага по-подробен поглед върху механизмите, по които замърсяването на въздуха се оказва по-силно свързано с деменцията, отколкото с други заболявания.
Техните констатации се основават на анализ на данни, събрани от продължило десетилетия проучване, подкрепено от Националните здравни институти NHI, проследяващо здравословното състояние на хиляди възрастни хора в цялата страна на всеки 2 години.
След това изследователите са анализирали тези данни на фона на детайлно моделиране на качеството на въздуха и оценка на факторите на които са били изложени различните хора в конкретните райони, където живеят.
Фокусът е поставен върху замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) с много малък размер – под 2,5 микрометра. Те могат да произхождат от различни източници, включително изгорели газове на превозни средства и дим от горски пожари, и са свързани с разнообразни последици за здравето – кашлица и влошаване на астмата, повишен риск от смърт от сърдечни заболявания.
„Екологичната общност работи много усилено през последните 10 до 15 години, за да може да предвиди експозициите“, коментира д-р Сара Адар, епидемиолог в Училището по обществено здраве към Университета на Мичиган.
Те се основават на редица данни, включително измервания от Агенцията за опазване на околната среда и подробности за близките фактори, които биха могли да повлияят на качеството на въздуха.
„Изработеният модел включва всички източници, взети в тяхната съвкупност - електроцентрали, работещи с въглища, дейност в селското стопанство, горски пожари, трафик, всички тези различни източници на емисии, и след това изключват източника в модела един по един“, допълва тя.
Деменцията се развива продължително, това е дълъг процес, който протича в течение на много години и по тази причина се вземат предвид особеностите на мястото, в което се е родил човек и е прекарал детството си, средата, в която е живял и работил.
Горските пожари се оказват все по-чести с промените в климата и глобалното затопляне, като при тях се отчита отделяне на много токсични молекули, а селскостопанските дейности могат да влошат качеството на въздуха в резултат на амоняка, който се отделя от източници като оборски тор и изкуствени торове, използвани в зеленчукопроизводството и овощарството.
„Фермите отделят много амонячен газ, той излита във въздуха, в който има и други замърсители, въздухът става все по-горещ от интензивното слънчево греене, следват химически реакции, при които се образуват фините прахови частици, които са токсични за мозъка“, коментира д-р Адар.
Тя и д-р Боя Джанг, също изследовател в училището се надяват, че новите им открития могат да стимулират по-целенасочени интервенции за справяне с този риск от деменция.
„За разлика от много други често срещани рискови фактори за деменция - хипертония, прекаран инсулт и диабет, излагането на замърсяване на въздуха може да бъде променено на ниво популация и това да стане цел на широкомащабни усилия за превенция“, заключават авторите на изследването.
У нас при тази мръсотия навсякъде трябва дименциите да са двойно повече.