Нов доклад на Световната здравна организация (СЗО) разкрива, че физическото наказание остава обезпокоително широко разпространено по света и причинява значителни вреди на здравето и развитието на децата.
В световен мащаб около 1,2 млрд. деца на възраст от 0 до 18 години са подложени на физическо наказание в домовете си всяка година.
Данните от 58 държави показват, че 17% от децата, които са били подложени на физическо наказание през последния един месец, са били подложени на най-тежките му форми – включително удряне по главата, лицето или ушите, или силно и многократно удряне.
Употребата на телесно наказание в домовете варира значително в различните страни. Сред децата на възраст от 2 до 14 години, самооценените от родителите и полагащите грижи разновидности на физическо наказание през последния месец варират от 30% в Казахстан и 32% в Украйна до 63% в Сърбия, 64% в Сиера Леоне и 77% в Того.
В училищата практиката е също толкова широко разпространена. В цяла Африка и Централна Америка около 70% от децата са подложени на физическо наказание през ученическите си години, в сравнение с около 25% в региона на Западния Тихи океан.
„В момента има неоспорими научни доказателства, че физическото наказание носи множество рискове за здравето на децата“, коментира Етиен Круг, директор на Департамента на СЗО за здравни детерминанти, насърчаване и превенция.
Според експерта то не предлага никакви ползи за поведението, развитието или благосъстоянието на децата, нито пък е от полза за родителите или обществата. По тази причина е време да се сложи край на тази вредна практика, за да се гарантира развитието на децата у дома и в училище.
Докладът, озаглавен „Физическото наказание на деца – въздействие върху общественото здраве“ съдържа извода, че децата, които са най-застрашени от физическо наказание, са тези, които имат увреждания, тези, чиито родители самите са преживели физическо наказание и тези, чиито родители се борят със зависимост от вещества, депресия или други психични заболявания.
По-широки обществени фактори като бедност, расизъм и дискриминация допълнително увеличават риска от физическо наказание на деца, посочват още авторите на доклада.
Последиците от наказание на децата върху здравето са дълбоки и широкообхватни. Освен непосредствените наранявания, практиката предизвиква вредни биологични реакции, включително повишена реактивност на хормоните на стреса и промени в структурата и функцията на мозъка, които могат да подкопаят нормалното развитие.
Анализ в 49 страни с ниски и средни доходи показва, че децата, подложени на физическо наказание, са средно с 24% по-ниски възможности да се развиват правилно в сравнение с връстниците си, които не са подложени на физическо наказание.
Отражението върху психичното здраве е също толкова тежко, посочват експертите.
Децата, подложени на физическо наказание, са изправени пред повишен риск от тревожност, депресия, ниско самочувствие и емоционална нестабилност. Тези ефекти често продължават и в зряла възраст, като в тези години индивидът проявява по-високи нива на тревожност, депресия, злоупотреба с вещества и дори опити за самоубийство или завършено самоубийство.
Физическото наказание има и по-широки последици за обществото. При децата, които са го изпитали, е по-голяма вероятността да развият агресивно поведение, да имат затруднения в учебния процес и като възрастни да се включат в насилствено, антисоциално или престъпно поведение. Практиката на физическо наказание също така подхранва нагласа за по-широко социално приемане на насилието, засилвайки вредните цикли през поколенията.
Въпреки че много страни са забранили физическото наказание, продължаващото му използване и упорито убеждение, че то е необходимо показва, че само адекватното законодателството не е достатъчно, смятат авторите на доклада.
СЗО подчертава, че правните мерки трябва да бъдат съчетани с кампании за повишаване на обществената осведоменост и пряка подкрепа за родители, полагащи грижи и учители, за да се насърчават положителни, ненасилствени форми на дисциплина.
Докладът включва и препоръки за допълнителни мерки за въздействие върху общественото здраве, като предоставя аргументи за разширяване на спектъра от интервенции, които трябва да се обмислят, за да се прекрати тази форма на насилие срещу деца, заключават експертите.
Елисавета Калоянова, полувисш кадър по математика в основно училище “Димитър Благоев” във Велико Търново през 1977-1980 г., тормозеше учениците си като им дърпаше ушите до изпращяване на хрущяла.