Глобалният здравен пейзаж продължава да се променя и хората в света живеят по-дълго. След резкия шок, причинен от пандемията от COVID-19, продължителността на живота в световен мащаб се върна до нивата, близки до тези отпреди пандемията, съобщи СЗО. В същото време според анализите на организацията хроничните незаразни болести (НЗБ) са причина за нарастващ дял от смъртните случаи. Така се оказва, че днес заболявания като диабет, деменция, психични разстройства и разстройства, свързани с употребата на наркотици, допринасят за нарастващото и променящо се бреме на болестите.
Последните оценки на СЗО за глобалното здраве, публикувани вчера, предоставят ясна картина на промените в здравето в различните страни и региони между 2000 и 2023 г., включително тенденциите в продължителността на живота, причините за смърт и бремето на болестите.
Глобалното здраве се възстановява, но не всички показатели са се върнали до предпандемичните нива
Продължителността на живота в световен мащаб е достигнала 73,3 години през 2023 г. и се доближава до нивото от 73,4 години, регистрирано през 2019 г.
Продължителността на здравословния живот се възстановява по-бавно и достига 62,8 години през 2023 г., което все още е с 0,4 години под нивото от 2019 г.
В същото време,
дългосрочната промяна по посока към незаразните болести продължава
НЗБ са причина за 74% от смъртните случаи в световен мащаб през 2023 г., в сравнение с 58% през 2000 г. Осем от десетте водещи причини за смърт в света са били НЗБ през 2023 г.
Тази промяна е все по-видима при всички страни, независимо от нивата на доходи. През 2023 г. за първи път заразните болести са причина за по-малко от половината от всички смъртни случаи в страните с ниски доходи, което отбелязва още една стъпка в глобалния епидемиологичен преход.
„По-дългият живот е едно от големите постижения на общественото здраве“, коментира по този повод д-р Ален Лабрик, директор на Отдела за данни, цифрово здраве, анализи и изкуствен интелект на СЗО.
„Следващото предизвикателство е да се гарантира, че тези допълнителни години са преживени в добро здраве, като същевременно здравните системи развият пълен потенциал за отговор на променящите се нужди на населението“, допълва той.
Сърдечносъдовите заболявания остават водещата глобална тежест,
категорични са експертите.
Сърдечносъдовите заболявания остават водещата причина за смърт и тежест на болестите в световен мащаб, доказват анализите. През 2023 г. само исхемичната болест на сърцето е причинила приблизително 9,5 млн. смъртни случая и 210 млн. години живот, коригирани с инвалидност (индекса DALY), измерени в години загубен здравословен живот.
От 2000 г. насам в много части на света е постигнат значителен напредък в намаляването на тежестта на исхемичната болест на сърцето. Въпреки това, в регионите на СЗО за Западен Тихи океан и Югоизточна Азия е регистрирано увеличение на риска на индивидуално ниво, което подчертава трайните неравенства в сърдечно-съдовото здраве между популациите, отчитат от световната организация.
Други хронични заболявания също стават все по-видими. Рискът от смърт от диабет например се е увеличил значително от 2000 г. насам, особено в Югоизточна Азия. Болестта на Алцхаймер и други деменции също са се увеличили рязко, например деменцията стана петата водеща причина за смърт в световен мащаб през 2023 г. в сравнение с 19-то място, което е заемала през 2000 г. Глобалните смъртни случаи от деменция са се утроили през този период, посочват експертите.
Разстройствата на психичното здраве и употребата на наркотици допринасят за променящата се тежест,
посочват те.
Състоянията на психичното здраве са друга важна част от променящата се глобална здравна картина. Между 2019 и 2023 г. глобалният стандартизиран по възраст процент на DALY се е увеличил с приблизително 20% за депресивни разстройства и с близо 45% за тревожни разстройства. Заедно тези състояния са причина за приблизително 110 млн. години загуба на здравословен живот поради преждевременна смърт и инвалидност през 2023 г.
Разстройствата, свързани с употребата на наркотици, показват сходни тенденции в различните региони. Между 2000 и 2023 г. регионът на СЗО за Северна и Южна Америка регистрира най-голямото увеличение на риска от смъртност и загуба на здравословен живот, докато Западният Тихоокеански регион отбеляза значителен спад.
Взети заедно, оценките показват
глобален здравен пейзаж, който едновременно се възстановява от пандемията и продължава да се променя
„Стойността на тези оценки не е само в самите числа. Като показват как причините за смъртта и тежестта на заболяванията се променят с течение на времето и между различните популации, те предоставят на страните доказателства, които да помогнат за оформянето на здравните политики и приоритети. Те също така помагат на СЗО да подкрепи страните в изграждането на устойчива, важна цифрова и информационна инфраструктура, като същевременно укрепва националния и субнационалния капацитет за анализ на здравни данни и генериране на навременни, приложими анализи.
Тези възможности са от решаващо значение за по-добро осъществяване на целенасочени, ефективни интервенции и в крайна сметка за по-нататъшно подобряване на здравето и благосъстоянието за всички“, заключава д-р Ален Лабрик.
Снимка: Pixabay
