Безплатни кардиологични прегледи организира на 17 и 18 май Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод Международния ден за борба с артериалната хипертония (АХ).
Прегледите ще се извършват в кабинет 206 между 14:00 и 17:00 часа, само след предварително записване на тел. 02 9432 332, съобщават от болницата. Те ще включват провеждане на ЕКГ (електрокардиография) и обстоен преглед от кардиолог.
Предназначени са за граждани с резистентна хипертония (такава, която трудно се поддава на контрол) и такива, получили сърдечни усложнения в следствие от прекарана коронавирусна инфекция.
По данни на Националната лига по хипертония АХ засяга 42.8% от мъжете и 39.7% от жените в активна възраст (между 24 и 65 години). Всеки трети хипертоник във възрастта 35-44 години не подозира за заболяването си, а около половината от тези, които знаят, че имат АХ, не се лекуват.
Напоследък има доказателства, че именно слабият контрол на кръвното налягане във възрастта 44-66 години е основен рисков фактор за развитие на деменция (най-често Алцхаймер) в по-късните етапи от живота. Ето защо проследяването на артериалното налягане е важно и трябва да започне още от около 40-годишна възраст, особено ако има фамилна предиспозиция, съветват лекари.
За да бъде поставена диагноза „артериална хипертония“, е необходимо стойностите на кръвното налягане да са над нормата поне при две последователни измервания в амбулаторни условия.
Нормалните стойности варират в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания.
„Например при един човек на 30 години, препоръчително е горните граници да не превишават 140/90 mmHg, докато при много възрастни пациенти над 80-годишна възраст прицелните стойности на артериалното налягане са до 130/80, ако се толерира добре, но трябва да се подхожда с повишено внимание при евентуално понижение на кръвното налягане“. Това обяснява Д-р Кирил Джоманов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, и допълва, че при възрастните ниското кръвно може да е дори по-опасно от завишеното. Причината е, че ниското артериално налягане може да доведе до нарушено кръвоснабдяване на мозъка и бъбреците. При възрастните пациенти основните еластични свойства на съдовата стена са променени, не са толкова еластични, в комбинацията с атеросклероза са предпоставки за нарушено кръвоснабяване. При тях ниските стойности на кръвното налягане не се толерират добре и хипотонията може да доведе до световъртеж, замаяност и дори колабиране. Може да доведе и до нарушаване на бъбречната функция, пояснява младият кардиолог.
Той обяснява, че в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ често консултират млади пациенти, които имат сърдечни оплаквания вследствие на прекарана коронавирусна инфекция. Някои от тях преминават от само себе си, но други изискват задължително посещение на кардиолог. Сред симптомите, които не са за подценяване, са продължителна вариация в кръвното налягане, ритъмни нарушения (сърцебиене и прескачане на сърцето); гръден дискомфорт. Зад тези оплаквания може да се крие съществено усложнение, като миокардит/перикардит, наличие на перикарден излив и животозастрашаваща тампонада, които са често срещани усложнения в резултат на вирусната инфекция.
