По данни от Националната здравноинформационна система (НЗИС) за последния зимен сезон – 2025/2026 г. почти всеки втори пациент в амбулаторната практика е бил дете под 15-годишна възраст. Тези данни представи на семинар на журналисти под наслова „Грипът не е детска игра“ общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Тя постави акцент върху водещата роля на децата в разпространението на инфекцията, като цитира данни от проучвания, според които те могат да разпространяват грипния вирус два пъти по-дълго от възрастните и да бъдат заразни за повече от 10 дни.
„Едно дете, което се завръща болно у дома, след като се е заразило с грип в детската градина, предава инфекцията в семейството, на бабите и дядовците, на братчета и сестричета и на родителите, а това води до сериозни последици – тежко боледуване за по-възрастните, повече усложнения, по-продължително лечение, икономически загуби за държавата и немалки обществени разходи за изплащане на болнични“, подчерта д-р Николова.
Най-добрата превенция е ваксината, категорична бе д-р Николова. По думите й, приемането на Националната програма за ваксиниране срещу грип на децата, която стартира на 1 октомври, е една много голяма крачка напред, от която безусловна полза ще има цялото общество. Тя призова родителите да не отлагат вземането на решение за ваксиниране на детето, а да потърсят личния му лекар и да се консултират с него.
Едно от основните послания на семинара бе, че „грипът не е просто настинка“, каквато заблуда споделят много хора.
Доц. Йорданка Узунова, началник на Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“ и организационен секретар на Българската педиатрична асоциация, отбеляза, че заболяването може да бъде свързано с неврологични усложнения, вторични бактериални инфекции, включително отити и пневмонии, както и с миокардит и перикардит.
Анализите на експертите сочат, че 14% от децата с грип развиват пневмония, а между 8 и 11% от хоспитализираните деца с грипна инфекция стигат до неврологични усложнения. Експертите обърнаха внимание и на вторичните бактериалните инфекции, които се развиват при децата след боледуване от грип. При деца под 5-годишна възраст лечението на тези инфекции се свързва с висока употреба на антибиотици – в диапазона 40–50%.
Доц. Узунова призова децата да се ваксинират преди началото на грипната вълна.
Имунологът проф. Доброслав Кюркчиев отбеляза, че представата за имунитета просто като „силен“ или „слаб“ е неправилна, както и че безконтролната употреба на имуностимуланти и на „природни средства за укрепване на имунитета“ не е подходящ подход за „подсилване на имунитета“, каквото е разпространеното схващане. Той бе категоричен, че ваксинацията е най-ефективната специфична профилактика срещу грип.
По думите му, при някои деца – например с хронични автоимунни заболявания, е важна индивидуалната преценка на личния лекар дали детето да бъде ваксинирано и кога.
Програмата за детските противогрипни ваксини предвижда две таргетни групи – деца от 6 месеца до 2 години, при които ваксината е инактивирана и се прилага инжекционно, и атенюирана (жива), която се прилага при деца на възраст над 2 години. При деца с хронични заболявания, определени по списък, които имат противопоказание за жива ваксина, ще може да се приложи инжекционна, припомниха специалистите. Когато ваксината се поставя за първи път, препоръката е да се постави втора доза в срок от 4 седмици. Също така не е задължително ваксината, която се поставя, да бъде същата, каквато е била през предходния сезон.
