Най-често проблем с паращитовидната жлеза се открива при измерване на серумен калций по повод остеопороза. Около 1% от жените в менопауза и с остеопороза имат първичен хиперпаратиреоидизмът. И като знаем, че 30 на сто от жените в менопауза имат остеопороза, около 3 до 8 на 1000 жени могат да имат проблеми с паращитовдината жлеза.
Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Михаил Боянов, ендокринолог в Клиника по ендокринология и болести на обмяната в Александровска болница.
По думите му заболяването е рядко и се развива бавно. „Между началото и изявената клинична картина минават средно около 20 години. Няма нещо животозастрашаващо в това заболяване. Това, което прави впечатление са остеопороза с фрактури и двустранни камъни в бъбреците – рецидивираща двустранна нефролитиаза. Почти не виждаме пациенти, които да дойдат с повръщане, гадене, обезводняване - класическата картина на тежката хиперкалцемия, това в днешно време не се вижда. От 2000 година вече можем да измерваме паратхормон, но някои колеги пускат това измерване, без да имаме серумен калций и фосфор, което след това удължава пътят към диагнозата, но така става възможно да се открият безсимптомни форми като в около 75% от случаите в момента на откриването нямат ясни и насочващи симптоми към подобна диагноза. Човек не бива да се изследва, без да има насочващи клинични оплаквания. Повишеният паратхормон може по различни причини да е повишен, дефицит на витамин Д, намалена бъбречна функция. Затова човек не бива да си внушава разни неща, а когато се открие един показател извън нормата, трябва да се направи диференциална диагноза от правилния лекар", каза проф. Боянов.
"Все по-често специалистите откриват проблемите на паращитовидната жлеза, благодарение на утвърдените вече методи за образно изследване и доста бързо болните идват при нас, за да разрешат проблема си. Когато става дума за операция се прави сцинтиграфия, за да сравнят местоположенията - от ехографията и от сцинтиграфията. Ако има аденом на паращитовидната жлеза, медикаментозно лечение безсмислено. Има опити с етилов алкохол или други методи неоперативни да бъде премахната жлезата или намалена, но смятам, че най-разумният вариант е да бъде направена операция, защото решава проблема на минутата. В момента, в който се извади това туморче, което твърде рядко е злокачествено, проблемът се решава автоматично“, каза д-р Иван Пунчев, хирург в Клиниката по ендокринна хирургия на УБ по Ендокринология "Акад. Иван Пенчев".
По думите му последните години има 100% е успеваемост на операциите на паращитовидната жлеза. „Последните 10-15 години заболяването се открива бързо, почти всеки ден има операция в Клиниката. Много важно тези интервенции да се правят от хирурзи, които имат поне 30 такива операции годишно, тъй като има пациенти, които идват при нас от други места, където първо са били оперирани, но всъщност това не е направено. Най-сложното при тези операции е да се открие лесно и да бъде достъпна паращитовидната жлеза, защото въпреки ехографията и сцинтиграфията, паращитовидните жлези някой път се откриват не толкова лесно“, каза още д-р Пунчев.
Специалистите посочиха, че не всички пациенти са показани за операция. Такива са по-възрастните, без остеопороза с фрактури, без камъни в бъбреците, тези, при които калция не е висок.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
Снимка: Ани Петрова, БНР
