Една от 7 партньорски двойки у нас има репродуктивен проблем, но познанията на младите хора за репродуктивното здраве са абсолютно недостатъчни и това е причина за подценяване на необходимостта и от семейно планиране и раждане на здраво поколение. Този извод прозвуча по време на дискусионна кръгла маса с участието на лекари експерти по репродуктивно здраве, пациентски и студентски организации.
„За опазване на репродуктивното здраве трябва да се мисли отрано,
на него трябва да се гледа като на част от общото здраве. Също така трябва да се знае, че репродуктивният потенциал не е константна величина, с възрастта той се променя и намалява, като спадът е драстичен след определена възраст. На нас, специалистите, е добре известно, че процентът на успеваемост е нисък при асистираните репродуктивни методи при по-възрастни двойки, а процентът на спонтанни аборти е висок. Всичко това трябва да се обяснява на младите още от ученическа възраст“, каза доц. Петя Андреева, председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве.
По думите й, напоследък все по често в практиката си репродуктивните специалисти се срещат с жени много преди 40-годишна възраст, които имат проблеми с фертилитета. Причината за това най-често е ендометриоза или рано настъпила овариалната инсуфициенция. Според доц. Андреева отложеното родителство е много широко разпространено, а младите хора не разбират какъв огромен риск крият пропуснатите години.
„Криоконсервирането на яйцеклетки не е гаранция за успешно оплождане след години,
то не гарантира постигането на бременност на 100%“, подчерта тя.
По думите й, освен по медицински индикации – предстоящо онколечение с лекарствена терапия или лъчелечение, вече много жени прибягват до „социална криоконсервация“ – замразяване на яйцеклетки с намерението да ги използват след години, когато са завършили кариерното си израстване и имат успешна професионална реализация. Тя определи този начин като рисков и посъветва младите хора навреме да създават семейство, когато репродуктивният потенциал на жената е най-висок – между 23 и 30 години.
„В системата на образованието у нас често се засяга темата за предпазването от бременност, а не се обръща внимание на въпроса за навременното родителство, което е много неправилно“, подчерта репродуктивният специалист проф. Мария Юнакова.
По думите й, България има много добри специалисти в тази области, които постигат висока успеваемост на инвитро процедурите, сравнима и дори по-добра, отколкото в развитите европейски страни.
Това, към което трябва да се насочат усилията сега, е добрата комуникация с младите хора,
смята тя.
Радина Велчева, основател на пациентска организация „Искам бебе“, бе категорична, че трябва да се потърси съдействие и да се намери възможност акушер-гинеколози и психолози да влязат в часовете в училище и по подходящ начин да запознаят учениците от горните класове с рисковете на отложеното родителство.
Инициатор и домакин на проявата беше Мерк България, чиято програма SEED се обединява с европейския проект FutURe за активен диалог с младите хора за тяхното бъдеще и начина, по който планират да изграждат живота и семейството си.
Генералният мениджър и изпълнителен директор на Мерк България Невена Видакович постави акцент върху факторите, които влияят на младите от поколението GenZ да отлагат решението си за навременно родителство – динамичен начин на живот, доминиран от общуване в социалните мрежи, високи амбиции за професионална реализация, напрежение и силен стрес, липса на физическа активност и други вредности. Тя призова за повече внимание и разбиране от страна на работодателите към проблемите на младите, на които предстои да изградят семейство и да станат родители.
Според нея важно условие за промяна в обществената нагласа и постигането на диалог с младите е изборът на адекватни комуникационни канали с участието на компетентни специалисти, с каквито България разполага.
