Има опасност от повишаване цените на лекарствата заради външни фактори, но това няма да стане бързо. Недостиг на медикаменти пък към момента не се очаква. Това стана ясно от думите на здравния икономист Аркади Шарков пред Нова Нюз.
Той припомни, че Европа вече има опит с подобен тип кризи от ковид пандемията, когато немалка част от производството на активни вещества бе съсредоточено в Ухан. „Между 30% и 45% от активните вещества се произвеждат в Китай, около 25% - в Индия, което само по себе си води до това ние да сме зависими от тези две държави“, коментира Шарков. Той информира, че немалка част от доставките на Индия доскоро са минавали през Ормузкия проток и към момента има забавяне от около две седмици на част от доставките на активни вещества, като те заобикалят по друг маршрут, което от своя страна и забавя, и оскъпява доставките.
Недостиг на лекарства не се очаква, смята той. Към момента не трябва да има притеснения за антибиотици, всяка държава в ЕС има стратегически резерви от ковид насам, с които между три и шест месеца може да бъде удържан такъв недостиг. България има още един голям плюс, който е, че има собствени производства, отбеляза още Шарков.
По думите му тревогата за цените на лекарствата идва от повишаването на цените на петрола. „С 20% са нараснали разходите на компаниите производители на активни вещества, което само по себе си носи допълнителна тежест върху цената. Тъй като в Европа цените са строго регулирани и биват натискани надолу, този проблем е временно замазан, но в дългосрочен план ЕК и ЕМА ще трябва да преговарят с компаниите производители за нови политики по ценообразуване, защото в Щатите такова нещо няма“, отбеляза икономистът.
По думите му данните на НСИ показват ръст на цените на лекарствата е 2% през последната година, но рискът да се повишат вследствие на тези кризи съществува.
„Важно е на централно европейско ниво да се вземат мерки, ЕС трябва да преосмисли политиката си по ценообразуване, така че да задържи немалка част от тези компании на своя територия. Част от компаниите казват, че цената е твърде ниска и нерентабилна за тях, в Щатите им се предлага по-добра „оферта“, в този смисъл ЕС трябва да помисли в тази посока. И Актът за критичните лекарства и оншоринга – да сме зависими по-скоро от себе си, да върнем фабриките на територията на ЕС или на приятелски държави“, коментира още той.
Да не се притесняваме за цените на лекарствата пък посъветва проф. Христина Лебанова, декан на Факултета по фармация на МУ – Плевен. Тя припомни, че както цените на лекарствата с рецепта, така и на тези без лекарско предписание у нас са строго регулирани. „Тук смятам, че Съветът по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти извършва много голяма по обем работа“, коментира проф. Лебанова и допълни: „Много голяма част от активните субстанции идват от Индия и Китай и това са разходи за производителите на лекарствата, които се калкулират и влизат в цените на медикаментите. Но мисля, че трябва да бъдем спокойни, че системата е доста консервативна и няма да наблюдаваме бърза промяна в цената на лекарствата, както наблюдаваме в други стоки“.
Специалистката прогнозира, че цените на новите молекули, които тепърва ще бъдат разрешавани за употреба, ще са по-високи, тъй като това се обуславя от по-високите разходи на производство. „Но когато говорим за лекарства в ЕС, не трябва да забравяме, че той е общ пазар и производителите достъпват до него чрез разрешение за употреба във всички страни членки, т.е. ние не сравняваме България с 6,5 млн. души население със САЩ, а целия пазар на ЕС. Работи се и в тази посока и мисля, че ще се намерят механизми, които да защитят пациентите“, каза тя и заключи: „По отношение на цените на лекарствата системата функционира, така че не мисля, че нещо извънредно би трябвало да се направи“.














Явно цената на потребителската такса е още по-консервативна, тъй като от 15 години НЕ Е МРЪДНАЛА!
Ако цената на лекарствата зависеше от себестойността им, предвиждам такъв живот, че само си викам дано. И двамата никак не разбират лекарствената политика