От септември 2015 г. очакваме да бъде одобрена наредбата за телемедицината, но заради честите смени в Министерството на здравеопазването това още не се е случило. Това каза д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на БЧК, по врече на дискусията „Научното кафене „Телерехабилитация“, което се състоя днес.
Д-р Тодоровска поясни, че въпреки липсата на наредба, вече е приключил един мащабен проект на БЧК във Врачанско и предстои втори в Монтанско. Резултатите са доказали нуждата от телемедицинското наблюдение по време на възстановяване на пациенти в отдалечени райони с нищожно покритие на лекарска помощ, особено за възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания, стана ясно от думите й.
„Изключителното предимство на телемедицината е, че тя служи като медиатор между лекаря и пациента. Тя се използва изключително успешно в неврологията и неврохирургията, но има сериозно приложение и в кардиологията“, каза кардиологът д-р Николай Поройлиев от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”. Той е докторант по спешна медицина в МУ-София и е ангажиран с имплантиране на електрокардиостимулатори и пред- и следболнично ЕКГ проследяване на пациенти.
„Телемедицината има приложение на три етапа – предболнична за ранна диагностика на сърдечносъдови заболявания и правилно насочване към специалист, вътреболнична, която касае координацията между малките лечебни заведения и многопрофилните болници, и следболнична – когато чрез информационните технологии се проследява състоянието на пациент с прекаран миокарден инфаркт. Доказано е, че пациенти, при които се прилага телерехабилитацията, започваща още от първите дни на лечението, са с по-висока преживяемост“, каза д-р Поройлиев.
Иновацията, създадена на принципа на холтерите, представлява проследяване на витални показатели на пациента (ЕКГ, кръвно налягане, кантар, велоeргометър и т.н.) от разстояние посредством съвременните технологии за пренос на данни с цел осъществяване на пълноценната рехабилитация на пациента в домашни условия.
Кардиологичната телерехабилитация позволява на екип от медицински специалисти, намиращи се в специално оборудван контролен център, да проследяват от разстояние виталните показатели на пациента, да назначават съответни тренировъчни режими, да следят промяната в жизненото състояние на пациента при различни натоварвания, да бъдат в постоянен контакт с него, както и да следят и да коригират медикаментозното лечение.
Към момента болниците, които ползват този метод за проследяване на състоянието на пациентите, са МВР, МБАЛ-Перник и ИСУЛ.
