Средната възраст на медсестрите у нас е 50 г., броят им двойно по-малък от нужния

В момента у нас се падат  429 медицински сестри на 100 000 души население, докато в другите страни от ЕС средно 750 медицински сестри се падат за 100 000  души население. Средната възраст в България им е около 50 години. Тези данни изнесе председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева по време на Третата Национална научно-практическа конференция по здравни грижи.

В своя доклад "Здравните грижи – предизвикателствата на 21 век. Мисия и отговорност на БАПЗГ" тя изтъкна необходимостта от приемане на Национална стратегия за развитие на здравните грижи до 2030 г. и припомни, че Световната здравна организация обяви 2020 г. за Година на медицинската сестра и акушерката, подчертавайки водещата роля в съвременното здравеопазване на тези специалисти.

Основният проблем е дефицитът на кадри в национален и световен мащаб. СЗО прогнозира, че след 10 г. в света няма да достигат 9 млн. медицински сестри. В България броят на медицинските сестри и акушерките е два пъти по-малък от нуждите на българското здравеопазване – в момента медицинските сестри в България са близо 22 000, а акушерките наброяват 3684.

По време на конференцията бе приет Меморандум за бъдещето на здравните грижи.

Основните искания в документа са за инвестиции в базовото образование и продължаващото обучение на специалистите по здравни грижи, инвестиции в безопасна и здравословна работна среда и справедливи условия на труд, инвестиции за трансформация от болнични към извънболнични грижи, промени в здравното законодателство по отношение остойностяване на здравните грижи в болничната и извънболничната медицинска помощ, финансиране на изследователски програми в професионално направление "Здравни грижи". В меморандума се изтъква още необходимостта от повишаване на информираността на пациентите и обществеността за здравните грижи, мотивиране и задържане на младите специалисти да работят у нас и промоция на професиите в направление "Здравни грижи" сред учениците.  

Ето и пълният текст на Меморандума:

Документът е приет от участниците в

Третата национална научно-практическа конференция

по здравни грижи с международно участие

„Здравните грижи – предизвикателствата на XXI век“,

организирана от БАПЗГ и Регионална колегия на БАПЗГ - София

(15-17 ноември 2019 г., гр. София, Парк-хотел "Москва")

Ние, участниците в Третата Национална научно-практическа конференция по здравни грижи с международно участие под надслов "Здравните грижи - предизвикателствата на XXI век", водени от своята гражданска и професионална отговорност за пореден път насочваме вниманието на управляващите, политиците, експертите и цялото общество към инвестициите в здравните грижи. Неглижирането на проблемите на съсловието, породени основно от намаляващия брой медицински специалисти по здравни грижи и отлагането на необходимите отговорни и бързи решения поставя под въпрос функционирането на здравната система у нас. Задълбочаващата се криза в здравеопазването изисква незабавно преосмисляне на здравно-политическите решения. Ние сме доказали, че инвестициите в здравните грижи се отплащат, тъй като това води до намаляване на смъртността и повишаване на качеството на живот. Само чрез спешни мерки за инвестиране и развитие на здравните грижи може да се осигури универсално здравно покритие на населението в Република България.

Необходими са инвестиции в образованието на  специалистите по здравни грижи – заобразование, което да отразява съвременната наука и практика, да повишава автономните функции на професиите и да осигурява високоефективни здравни грижи с цел постигане на по-качествено здравеопазване за пациентите и по-висока удовлетвореност у работещите.

Инвестициите в продължаващо обучение ще подкрепят висококомпетентни, мотивирани и знаещи здравни специалисти по пътя на професионалното им развитие. Усъвършенстването на продължаващото професионално развитие е гаранция за осигуряване на съвременни здравни грижи, обърнати към пациентите.

С инвестиции в безопасна и здравословна работна среда и справедливи условия на труд  щесе преодолее настоящият недостиг на кадрови потенциал.За целта е нужно ефективно планиране на работната сила като се отчита балансът между професионалния и личния живот, както и необходимостта от стриктно спазване на стандарти за броя на медицинските специалисти спрямо броя и тежестта на пациентите.

Необходими са инвестиции  за осигуряване на възможности за осъществяване на дейности на специалистите по здравни грижи в извънболничната помощ - грижи и обучения за хронично болни и възрастни хора, грижи за деца и бременни жени, грижи и рехабилитация след болничен престой, промоция на здравословен начин на живот сред различни възрастови групи, използване на иновации за проследяване на здравословното състояние и за предоставяне на нужната информация (електронни приспособления, платформи в интернет и др.

Необходимо е да се направят промени в здравното законодателство по отношение остойностяване на здравните грижи в болничната и извънболничната медицинска помощ.

Финансирането на изследователски програми в професионално направление "Здравни грижи" ще осигури информирани решения за изграждане на политики за грижи, базирани на научните доказателства, в един свят, в който медицината и здравните грижи се развиват с бурни темпове.

Необходими са политики, които да повишат информираността на пациентите и цялото общество за намиране на нови добри практики по здравни грижи, използвайки наличния висок потенциал от знания и умения на работещите здравни специалисти и привличане, мотивиране и задържане на младите хора в професиите и в страната ни. Необходими са конкретни стъпки с участието на БАПЗГ, университетските структури, болничните структури и медиите за промоция на професиите по здравни грижи сред младото поколение в страната.

Когато ние специалистите по здравни грижи, с подкрепата на политици, управляващи, съсловни, синдикални и пациентски организации сме активни участници в процеса на вземане на политически решения, на изграждане и реализация  на национални стратегии и програми за подобряване на здравеопазването, ще постигнем по-добро функциониране на здравната система в Република България и разширяване на възможностите за оздравяване на нацията.