Стоян Панчев: Цените в здравеопазването изостават от инфлацията

Стоян Панчев е макроикономист в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Завършил е Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. 

Г-н Панчев, влизаме в новата година с удължителен бюджет. Как се очаква това да се отрази като цяло в държавата и в частност на здравния сектор?

Основният фискален ефект от удължителния бюджет ще е да предизвика бюджетна консолидация, т.е. да доведе свиване на бюджетния дефицит заради инфлационните процеси в икономиката. С други думи повишаването на приходите, идващи от по-високите номинални цени, комбинирано с на практика замразените разходи, ще доведе до по-малък дефицит.

Положително от фискална гледна точка, особено в сегашната конюнктура, на според мен изпуснат контрол върху публичните разходи, но проблем за здравния сектор. Защо – защото знаем, че в последните години цените в здравеопазването изостават от инфлацията. Като комбинираме това със структурния процес на застаряващо население и оттам по-големи нужди за здравна грижа, се оказваме в ситуация на все по-неадекватен здравен бюджет спрямо нуждите и оттам неизбежност за повече доплащане от страна на пациентите.

Ще има ли проблеми за болничната система с оглед на нарастваща инфлация, но без промяна на цените на пътеките?

Ще има проблеми, макар че те не винаги са с монетарно изражение. Например, класически симптом на система с изкуствено задържани ниски цени, които не могат да отговорят на търсенето, са дефицитите или при услугите – опашките. Знаем че дългото чакане за медицинско обслужване, познато като „достъп до здравеопазване“, е ключов проблем за здравни системи с неработещи ценови механизми, като например британската. Там проблемът е стигнал до политиката – британски премиери обещават да намалят чакането в лечебните заведения като предизборно обещание. Българската система се отличава с лесния достъп, но това ще се промени, ако цените в здравеопазването продължат да изостават.

Другият път за балансиране на системата е вече споменатото доплащане, ако искаме по-бърз достъп до специалист, не чакаме направление, а директно плащаме пазарна цена, която при общи инфлационни процеси ще расте нагоре. Ще се отваря все по-голяма ножица между клиничните пътеки и достъпа „на частно“, което допълнително ще засилва отбягването на системата на НЗОК. Един порочен кръг.

От известно време темата с увеличаването на вноската за здраве е на дневен ред и среща както привърженици, така и противници. Какво е вашето мнение?

Смятам, че има няколко други инструмента за повишаване на приходите, които могат да се приложат много по-лесно или по-структурно здравословно за системата. На първо място е нашето предложение от ЕКИП за прехвърляне на част от приходите от акцизи към здравната система. Не само заради очевидната логика вредните продукти като цигари и алкохол да финансират лечение, но и заради размера на евентуалните средства, които могат да бъдат на стойност стотици милиони – в зависимост от процента на преразпределение и кои акцизни стоки бъдат включени.

На второ място, когато споменах здравословно за системата, имам предвид тези над 600 хил. души, които не са осигурени дори при сегашните относително ниски здравни ставки. Т.е. всяко увеличение би натоварило допълнително съвестните платци и направило още по-рационално неплащането на осигуровки. Класически проблем от теорията на Лафер за данъчните приходи – високите ставки стимулират неплащането. Т.е. усилията на първо място да бъдат употребени за разширяване на данъчната основа, след това да се види нуждата от по-високи ставки.

Има и други, по-интересни инструменти за допълнително финансиране – идеята за здравни ваучери, например. Тя работи на същия принцип като ваучерите за храна – при тях държавата стимулира работодателите да увеличат доходите на своите работници чрез данъчен кредит. Т.е. ефектът от програмата е в пъти по-голям отколкото е заделеният публичен ресурс, защото основата част се осигурява от работодателите. Също така, тези пари отиват за лечение и не могат да бъдат похарчени на друго място.

Евентуално повишаване на здравната вноска би ли намалило доплащането за пациентите, което е известно, че е едно от най-високите в ЕС?

Със сигурност е възможно да облекчат доплащането, ако бъдат насочени към индексация на клиничните пътеки. Аз бих обърнал специално внимание и на финансирането на личните лекари и първичната грижа.

Не съм работил твърде задълбочено с конкретните данни, но впечатлението ми е, че има известен дисбаланс по линия на парите за лекарства, например. При нас се получава една рядка обърната пирамида, нехарактерна за повечето европейски здравни системи, която приоритизира по-скъпи медикаменти, когато базови терапии остават недофинансирани.

Т.е. от голямо значение, независимо как бъдат осигурени допълнителните средства, е как след това ще бъдат разпределени. Например, аз съм почитател на превенцията и намаляването на вредите – дали става дума за терапията за хипертония, отказване на тютюнопушенето или борбата със затлъстяването. Ако се инвестира в този по-ранен етап на блокиране на вредата, то положителните здравни и икономически ефекти са значителни. Не трябва да забравяме, че здравият човек не само спестява пари на НЗОК, но продължава да произвежда БВП.

Има ли опасност парите на НЗОК да не стигнат и да се наложи актуализация на бюджета й?

За мен това е напълно реалистична възможност, с голяма вероятност да се случи. Видяхме натрупването на дефицит в НЗОК в рамките на няколкостотин милиона лева през 2025 г. Като имаме предвид, че инфлацията се движи нагоре (дори официалните данни на НСИ ни показват над двойно по-голям ръст на цените спрямо еталона от до 2%) и, че структурните двигатели на разходите в здравеопазването (застаряване плюс появяването на нови работещи, но скъпи терапии) за мен е повече от ясно, че ще има такава нужда. Разбира се, правим важната уговорка, че сме на етап, в който е напълно неясно какъв точно би бил бюджетът за 2026 г. Очакват ни избори, на терена има нови играчи, ние не знаем техните виждания за фискална или здравна политика – седят много въпроси в момента.

Очакват ли се отново проблеми с приходната част на бюджета на НЗОК, след като през изминалата година Здравната каса за първи път имаше дефицит там?

На първо място това зависи от качеството на подготвените план-сметки – ако приходите в бюджета са надписани (както беше за консолидирания бюджет 2025), то нормално е да се получи дефицит в приходната част.

На второ място, много зависи в какви обстоятелства ще се изпълнява този, както казахме, напълно неясен бюджет за 2026 г. Например, ще има ли промяна в данъчното облагане – не само при здравните осигуровки, но най-вече при пенсионните. Знаем, че тригодишната прогноза на Министерство на финансите казва, че в следващите години трябва да видим 3 процентни пункта увеличение на пенсионната вноска – това ще има ефект и върху приходите на НЗОК. Например, когато някой не си плати (поскъпналата) пенсионна вноска, то едва ли ще плати здравната.

Следващо обстоятелство е каква част от инфлацията ще се превърне в по-високи приходи за бюджета, поне в краткосрочен план. Знаем, че приходите от ДДС директно зависят от ръста на номиналните цени, и както стана през 2022 г. можем да видим краткосрочен ефект на „препълнената хазна“. Това има важно значение също и при акцизите , особено ако бъдем послушани и част от приходите в това перо отидат за покриване на здравни нужди.