Нов европейски доклад предупреждава за тежестта на сърдечносъдовите заболявания – водещата причина за смърт през последните две десетилетия, като данните в него сочат, че те представляват една трета от всички смъртни случаи всяка година, пише euronews.com.
Докладът показва още, че страните от Централна и Източна Европа имат по-висока разпространеност на модифицируеми рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, вредна консумация на алкохол и липса на физическа активност.
Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ)са водещата причина за смърт и инвалидност в EС,
на тях се дължат около 1,7 млн. смъртни случая годишно, те засягат общо 62 млн. души в общността, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
През последните 50 години продължителността на живота се е увеличила значително в европейските страни, до голяма степен благодарение на напредъка в превенцията и лечението на ССЗ и рисковите им фактори, но тези състояния все още са водещата причина за смърт.
В повечето страни от ЕС смъртността от заболявания на кръвообращението е с около 26% до 60% по-висока при мъжете, отколкото при жените.
В световен мащаб 83% от всички смъртни случаи поради ССЗ през 2021 г., се дължат на модифицируеми рискови фактори, докато в ЕС тази цифра е спаднала до 76%, сочат анализите на експертите.
Метаболитните рискови фактори са преобладаващата група, те причиняват около 70% от смъртните случаи от ССЗ в световен мащаб и 68% в ЕС. Това включва артериална хипертония, висока кръвна захар и холестерол.
Поведенческите рискове като тютюнопушене, нездравословно хранене и вредна употреба на алкохол са втората по големина група, представляващи около 42% от смъртните случаи от ССЗ в световен мащаб и 37% в ЕС.
Докладът на ОИСР показва, че
макар ССЗ да са бреме в цяла Европа, не всяка страна страда в еднаква степен
Между 2012 и 2022 г. смъртността от заболявания на кръвообращението е намаляла във всяка държава членка на ЕС, със среден спад от 20% сред мъжете и 22% сред жените.
Страни като Франция, Дания и Испания отчитат нива под 220 смъртни случая на 100 000 души население през 2022 г., докато България, Румъния и Латвия надхвърлят 800 смъртни случая на 100 000 души население.
Процентът на затлъстяване варира от 7% в Италия до над 20% в страни, включително Литва, Финландия, Естония, Унгария, Латвия и Малта.
През 2023 г. процентът на ежедневно пушене варира от 23% или повече в страни като България, Гърция, Унгария и Франция до под 12% в Дания, Финландия и Швеция.
Консумацията на плодове е била най-ниска в България, Латвия, Литва и Румъния.
Сърдечносъдовите заболявания не само оказват тежко влияние върху здравето на хората, показва докладът, но и отдавна са основен фактор за разходите за здравеопазване и икономическите загуби в Европейския съюз – ОИСР ги описва като „не само здравна криза, но и сериозно обществено и икономическо предизвикателство“.
Последният анализ оцени
общата икономическа тежест на сърдечносъдовите заболявания в ЕС на 282 млрд. евро годишно,
което се равнява на приблизително 2% от брутния вътрешен продукт на региона и показва увеличение от 169 млрд. евро спрямо 2003 г.
Това увеличение се дължи не само на преките разходи за здравеопазване, но и на нарастващите загуби на производителност и нуждите от неформални грижи, което подчертава неотложността на ефективни стратегии за превенция и дългосрочно управление, смятат от ОИСР.
Европейската комисия ще представи днес първия по рода си план за справяне със ССЗ в целия ЕС
Той носи наименованието „План за безопасни сърца“ и има за цел да осигури всеобхватна политическа рамка в подкрепа на държавите членки и заинтересованите страни в подобряването на сърдечносъдовото здраве.
